Една от протестиращите асоциации – конкретно Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обявява безесрочни протестни действия от утре, 6 февруари, напускат полето и излизат по пътищата.
Припомняме, че още миналата седмица обявиха 85 точки в страната, където ще излязат на протест, ако исканията им не бъдат приети.
Въпреки състоялата се вчера в Министерски съвет среща, след което бе обявена държавна помощ в размер на 150 млн. лв., днес регионалните сдружения от НАЗ единодушно са влези решение, че предложението на държавата е незадоволително и неприемливо.
От НАЗ оспорват това, че в методиката, представена в МС, за изплащане на помощ се взима годишната данъчна декларация от миналата година. Именно това оспорва организацията като некомпетентна икономическа експертиза, тъй като това не можело да покаже загубите на земеделските производители, които нарастват през последните три години. Само преразглеждането на това разпределение на помощите биха възпрепятствали масови фалити.
Освен това си искане от НАЗ заявяват, че ще бъдат по пътищата и магистралите, докато не бъдат приети следните искания:
1) Включване на основните пет култури в сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.
2) Изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно:
– Промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи;
– Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;
– Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;
– Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;
– Определяне на напояването като стратегически национален приоритет – мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.
3) Отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
4) По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.
5) Отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.
И Българската аграрна камара (БАК) не приема предложените от правителството мерки за подкрепа и обявява ефективни протестни действия. И те също не са съгласни с методиката на подпомагане и искат подпомагането да е на база данъчната декларация от последните три години. Не се приема и предлаганата от изпълнителната власт сума от 150 млн. лв. за подкрепа на уязвимите сектори като тези на овощарството и зеленчукопроизводството, оранжерийното производство, лозарството, картофопроизводството, тютюнопроизводството, животновъдството и пчеларството.
Според БАК за тези сектори следва да се направят нови изчисления и анализи от страна на МЗХ, с които да се компенсират българските производителите за загубите от войната в Украйна, високата себестойност на продукцията, неблагоприятните климатични и икономически условия, изискванията по линия на Зелената сделка, различните нива на подпомагане, загубата на пазари и затова настоява да се запазят нивата/ставките за подпомагане от 2023 г. по тази украинска помощ. Необходима е политическа воля за спешни законодателни инициативи с поемане на ангажименти за конкретни срокове, защото именно те водят до решаване на проблемите на земеделските производители в дългосрочен план.
