Всеки ден в Русия се погребват войници, загинали в Украйна. По оценки на BBC 20% от загиналите, за които съобщават руските региони, са офицери. Какво говори това за състоянието на армията, която воюва в Украйна?
Руското министерство на отбраната съобщи реално два пъти за своите жертви в Украйна – на 2 март и на 25 март, последната информация беше за 1351 убити военнослужещи. Въоръжените сили на Украйна посочват много по-висока цифра – 18 300 души.
Към 5 април руски официални източници са публикували имената на най-малко 1083 загинали руски военнослужещи. Руската редакция на BBC проследява данните за загиналите на база информацията на регионалните или областните ръководители и местните медии.
Командирите
217 от общо 1083 идентифицирани жертви са офицери – от младши лейтенант до генерал. Това представлява 20% от общия брой на потвърдените жертви в руската армия от началото на войната.
Толкова голям брой офицери в списъците на жертвите не означава обаче, че всеки пети руснак, загинал на бойното поле, е бил офицер. По традиция телата на загиналите командири в руската армия се изпращат вкъщи приоритетно, а смъртта им се обявява по-често публично, отбелязва Самюел Крени-Еванс от британския Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността. И в предишни конфликти ръководството на руските сили е обръщало повече внимание на загиналите офицери и по-малко внимание на тези с по-нисък ранг. Но въпреки това офицерите са гръбнакът на руските въоръжени сили.
В армиите на страните от НАТО много задачи на бойното поле се решават от сержанти, ефрейтори и други младши чинове. В руската армия офицери с чин лейтенант или по-висок имат право да вземат подобни решения.
„Руските офицери осигуряват тактическо ръководство и обучение на своите взводове, роти или батальони. Сержантите в руската армия най-често само управляват оборудването или изпълняват заповеди, т.е. не ръководят никого. Това означава, че офицерите са принудени да поемат повече отговорности за ръководене на бойните действия на фронтовата линия. Следователно вероятността руският офицер да загине в бой е по-голяма, отколкото при офицерите от много други армии“, казва Крени-Еванс.
Списъците на жертвите вече включват 10 полковници (включително един капитан първи ранг), 20 подполковници, 31 майори и 155 младши офицери (с ранг от младши лейтенант до капитан).
Украйна твърди, че вече са загинали седем руски генерали, но Русия потвърди за гибелта само на генерал-майор Андрей Суховецки.
Десантчици без подкрепа
BBC обръща внимание и на това – в списъка с потвърдените жертви в Русия се забелязва, че около 15% от всички идентифицирани смъртни случаи са във въздушно-десантните войски.
Експерти посочват, че руските десантчици се използват широко за задачи, които в идеалния случай биха могли да бъдат изпълнени от редовната пехота. Но руските военни командири предпочитат да използват въздушнодесантни войски, тъй като тези части обикновено са много по-добре обучени както физически, така и морално.
Сравнително високият брой жертви сред парашутистите не е изненадващ, отбелязва Роб Лий, старши сътрудник в Института за изследване на външната политика в САЩ. Течи части участваха в най-трудните операции – щурмуването на Гостомел, боевете край Киев и сблъсъците в Южна Украйна. Още в първия ден на войната руската армия разтоварва десант на летище „Антонов“ в Гостомел – десантът очаква, че руските военни, които са влезли от Беларус, ще могат да установят връзка с него и да осигурят снабдяване. Това не е постигнато напълно и на 31 март – след месец на тежки сражения – украинските войски си върнаха контрола над летището.
Крени-Еванс обяснява, че Русия сравнително бавно провежда операции с комбинирани оръжия и въздушнодесантните части на фронтовата линия остават без подкрепата на редовните войски и самолети.
Има съобщения за жертви и в други елитни руски части. Списъкът на жертвите, който BBC потвърждава, се състои от 15 члена на специалните сили на ГРУ (включително петима офицери) и 10 члена на Росгвардия. Поне трима от загиналите (Руслан Галямов и Олег Кирилов от Татарстан и Вячеслав Акташев от Перм) са били сред елита на руските специални сили.
В списъка на жертвите има и хора с изненадващи специалности. На 28 март брянски журналисти съобщават за смъртта на старши сержант от военния оркестър Александър Карпеев, тромпетист, като не се уточнява какви задачи е изпълнявал в Украйна.
Дългият път към дома
В повечето публично известни случаи телата на мъртвите се прибират у дома две до три седмици след смъртта им. Например Руслан Галямов, прапоршчик от специалните сили на Росгвардия, е бил убит на 11 март и погребан на 26 март.
Има случаи времето до погребението да отнеме месец.
Според Института за изследвания в областта на отбраната и сигурността на Обединеното кралство подобно време за доставка на трупове е типично за днешните големи конфликти – живите имат предимство пред мъртвите и изпращането в родината на телата на тези, на които вече не може да се помогне, остава на заден план. Ситуацията се влошава от постоянно променящата се фронтова линия. На този етап от конфликта и за двете страни е трудно да защитят фланговете си от вражески набези“, отбелязва Крани-Еванс.
Украински официални лица и очевидци многократно са заявявали, че руската армия оставя тела на загинали войници при отстъплението си. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев е искал да предаде телата на загиналите на Русия, но тя „първо е отказала, а след това са били предложени няколко чувала“.
През втората половина на март ръководителят на Николаевската областна администрация Виталий Ким призова местните жители да съобщават за трупове на руски военнослужещи в териториите, освободени от Украйна. Той посочи, че труповете ще бъдат украински проблем през пролетта и лятото, а и добавя, че загиналите руснаци трябва да бъдат изпратени обратно, защото „тези военни също имат майки“.
BBC има данни за поне трима руски военнослужещи идентифицирани едва след ДНК тест.
Служители в армията
Към 5 април 80 от 85 руски региона съобщават за жертви. Най-често се съобщава за смъртни случаи в Украйна в Дагестан – известно е, че там са погребани 93 военнослужещи. На тяхно име се кръщават училища и дори се преименуват улици.
Най-голям брой загинали са регистрирани в Бурятия (52 души), Волгоградска област (48 души), Оренбургска област (41 души) и Северна Осетия (39 души).
Това не означава, че представители на определени региони са били специално изпратени да участват в бойни операции в Украйна, както предполагат някои експерти и журналисти.
„По-голямата част от военнослужещите на договор в руската армия са хора от периферията, не от юга, не от Северен Кавказ, а от цялата периферия – средни и малки градове, градчета и села“, обяснява пред BBC професор Наталия Зубаревич, специалист по социално-икономическо развитие на регионите. Армията също често наема хора от депресивни или полудепресивни региони. Бурятия се смята за една от тях.
Един от загиналите е Михаил Гармаев от Улан-Уде. След като завършва училище, постъпва в строителен колеж, но не завършва обучението си и се присъединява към армията. След службата си Михаил се връща в Улан-Уде и започва работа във фирма за инсталиране на алармени системи. Но след няколко години мъжът се връща в армията и подписва договор. На 6 март Михаил попада в засада край Киев и получава две огнестрелни рани. На 21 март е погребан в Улан-Уде.
Подобни сценарии – учи, служи, опитва се да си намери цивилна работа, но след това се връща в армията – се срещат в биографиите на много други руснаци, загинали във войната в Украйна.
„Армията е важен работодател за онези територии, където е почти невъзможно да се намери стабилна прехрана. Приемането в армията ви дава стабилна заплата и сигурност“, подчертава Зубаревич.
Регионите в Русия все още имат различно отношение към публикуването на информация за мъртвите. В осем региона длъжностните лица не съобщават за смъртни случаи при военни действия. До края на март властите в Кемеровска област също не съобщават официално за смъртните случаи в Украйна.
„В Кемеровска област губернаторът заложи на по-подчертана реторика за одобрение и победа, като по-малко акцентира върху цената на войната“, отбелязва
Политологът Михаил Виноградов отбелязва за районирането при съобщаването на жертвите и вътрешен политически ефект – в Дегестан емоционалната ангажираност е по-голяма, включително за да се демонстрира ролята на местните жители на републиката в операцията. Това се прави отчасти в конкуренция с местните жители на Чечения, които са в центъра на общественото внимание. В други региони тези данни може да се възприемат по-травматично.
Според Виноградов Москва умишлено е делегирала на регионалните ръководители отговорността да съобщават за жертвите във войната, за да не се травмират излишно гражданите с кумулативните данни за загубите. Затова и те се дават рядко и неясно.
От друга страна, потокът от загуби е сравнително голям, а и скриването му носи рискове в дългосрочен план. Може би и регионалните ръководители нямат ясна инструкция и разполагат с относителна автономия.
Има засечени случаи в които местни медии са съобщили за смъртта на руски военнослужещи и после са премахнали публикациите.
„Не е забранено да се събира информация за загиналите военни, но доколкото знам, на всички издания в региона е казано, че засега това няма да се излъчва в ефир или да се публикува. И не казват кога може да бъде публикувана. Моето лично предположение е – никога“, казва сибирски журналист пред BBC, пожелал да остане анонимен.
Регионите
Ковчези с руски военнослужещи, загинали в Украйна, пристигат не само в регионите на Руската федерация, но и в бившите съветски републики.
На 25 март в Исик-Кулската област на Киргизстан се състоя погребението на Егемберди Дорбоев. Кметът на Норилск казва, че Дорбоев наскоро е пристигнал в Красноярския край и живее там с майка си. Младият мъж има руско гражданство и е призован в армията през есента на 2021 г. Той умира на 19-годишна възраст.
В Киргизстан е погребан и 26-годишният Рустам Зарифулин, който е подписал договор с руската армия и е загинал в Украйна.
Телата на двама руски войници (Саидакбар Саидов и Рамазон Муртазоев), загинали в Украйна, са погребани в Таджикистан. В столицата на отцепилата се от Грузия Южна Осетия е погребан руският сержант Андрей Бакаев, който е участвал в бойни действия.
Преди години жители на бивши съветски републики са се стремили да постъпят в руската армия, тъй като това позволяваше получаване на руско гражданство по опростена схема. Сега вече няма такива преференции, обяснява правозащитничката Светлана Ганнушкина. За някои мигранти армията обаче е привлекателен работодател: С Таджикистан, например, Русия има споразумение за двойно гражданство, а хората, които са били призовани в армията на Таджикистан, могат да преминат направо на договорна служба към Русия. За нискообразовани и безработни при подходяща пропаганда, армията изглежда притегателна.
В Русия ежедневно се публикуват все повече имена на загинали и снимки от погребенията им. Най-често имената се посочват от ръководителите на руските региони или от представители на областните администрации, местните медии и учебните заведения, в които са учили загиналите.
BBC изрично посочва, че основава анализа си само на доклади, съдържащи конкретна информация за починалия, включително пълното име и звание и, където е възможно, мястото на погребение.
Съобщенията на медиите, в които се цитират източници за десетки, а понякога и стотици загинали, не се вземат под внимание, освен ако не съдържат конкретна информация за имена. Не се вземат предвид и съобщенията за смъртта на хора, които не са руски военнослужещи (т.е. служещи в частите на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, както и наемници от така наречената „Вагнерова армия“).
