В момент, в който политическите процеси в Европа се развиват с изключителна скорост, а всяка нова изборна развръзка предизвиква вълна от коментари, спекулации и прогнози, резултатите от изборите в Унгария отново поставиха Будапеща в центъра на европейския политически дебат. Темата бе водещ акцент в разговор на „Поглед инфо“ със Зорница Илиева и икономиста проф. Боян Дуранкев – един от честите и разпознаваеми анализатори в ефира на медията.

Още в началото на разговора водещата подчерта, че вотът в Унгария не е просто вътрешнополитическо събитие, а развръзка с отражение върху цяла Европа и дори върху България. У нас, отбеляза тя, вече се правят паралели между ставащото в Будапеща и предстоящите политически процеси в София, а немалко българи през годините са гледали с открита симпатия към Виктор Орбан заради неговите суверенистки позиции, защитата на националната държава и отказа му да следва безусловно линията на Брюксел.

Проф. Дуранкев обаче даде още в началото по-нюансирана и хладна оценка. „Резултатите от тези избори малко се преувеличават, надценяват се и им се обръща повече внимание, отколкото заслужават“, каза той. Според него, макар Унгария безспорно да е държава с огромна историческа тежест и политическа символика, днес тя все пак е част от категорията на по-малките страни в рамките на Европейския съюз, особено на фона на общото население на общността.

Въпреки това, подчерта икономистът, няма как ставащото в Унгария да не предизвиква огромен интерес. Причината, по думите му, е, че именно при управлението на Виктор Орбан страната започна да води политика, която видимо се разграничаваше от утвърдените брюкселски шаблони. Това важи най-вече за икономическата политика, но и за геополитическите послания, които Будапеща отправяше към Русия и Китай.

„Традиционно се очакваше малките държави да слушат големите и общия хор, който приглася. В това отношение изведнъж Виктор Орбан се оказа един от първите, които започнаха да демонстрират малко по-специално отношение както към Русия, така и към Китай“, заяви проф. Дуранкев. Именно това, по думите му, е превърнало Орбан в неудобна фигура за част от ръководството на Европейския съюз.

Според анализа му, тази по-самостоятелна линия е била тълкувана от брюкселските центрове на влияние като „политика на по-голям суверенитет от допустимата в Европейския съюз“. Поради тази причина, каза той, срещу Унгария са били задействани добре познатите механизми на натиск – замразяване на евросредства, санкционен натиск, наказателни процедури и политическо пренебрежение.

„Унгария започна да има самостоятелно мнение и да опонира на големите в Европейския съюз“, заяви Дуранкев. Той допълни, че именно това е създало образа на Орбан като символ на различната европейска линия – по-консервативна, по-национална и много по-малко склонна да се подчинява на наднационалните центрове на власт.

В разговора проф. Дуранкев направи и директно сравнение между България и Унгария – сравнение, което звучи особено болезнено на фона на българската икономическа и социална реалност. Той подчерта, че у нас през последните дни са се чули твърдения, че България едва ли не е по-напред от Унгария, но според него подобни внушения нямат сериозно покритие.

„Брутният вътрешен продукт на Унгария на човек от населението миналата година е бил 15 860 евро, а на България – 9440 евро. Тоест Унгария ни води с повече от 50% по реален брутен вътрешен продукт на човек от населението“, заяви той. По думите му това е ясен знак, че икономически Унгария е „много по-могъща“ от България, независимо от всички политически атаки срещу Орбан.

Но анализът му не спря до икономиката. Проф. Дуранкев подчерта, че по редица показатели Унгария е изпреварвала България и по отношение на социалната политика. Той посочи като пример подкрепата за семействата, демографските стимули, преференциите за майките, кредитните облекчения, както и безплатния транспорт за пенсионери и студенти.

„Унгария има по-последователна социална политика“, каза той. Според него именно по-добрите икономически резултати са дали възможност на унгарската държава да провежда по-щедра и по-видима социална политика от българската.

На този фон обаче идва и ключовият въпрос – защо при наличие на добри икономически и социални резултати Орбан губи позиции? Именно тук проф. Дуранкев направи едно от най-силните си внушения в разговора.

„Може би отговорът се крие в две неща. Първото – това е корупцията“, заяви той. И допълни, че във всяка капиталистическа държава корупцията рано или късно започва да избива на повърхността, а Унгария не е изключение.

Според него различни разследвания и публични скандали са показали, че и там са действали „обръчи от фирми“, които са били облагодетелствани значително повече от останалите компании. „Корупцията е била централизирана и донякъде направлявана чрез обръчи от фирми“, каза той.

Професорът веднага направи паралел с България и подчерта, че моделът е болезнено познат.

„Най-едрите, свръхбогатите са получавали и обществени поръчки, и кредити през Българската банка за развитие, които не са връщали, не са обслужвали и са станали още свръхбогати“, заяви Дуранкев. Той допълни, че това е довело до типичния за последните години ефект – натрупване на богатство във върха на пирамидата, докато средната класа и най-бедните остават блокирани в бедност.

„Помпата на богатството, особено след времената на ковид, е действала отдолу нагоре и е помпала богатство към свръхбогатите, докато средната класа и най-бедните са останали трайно, хронично бедни“, каза той.

Според него именно това натрупано усещане за несправедливост е било една от причините за политическата промяна в Унгария. Втората причина, по думите му, е поколенческият фактор – излизането на нова, дигитална, мрежово организирана средна класа, която не е готова да търпи старите модели на управление.

„Унгария има така нареченото свръхпроизводство на елит. Млади хора, както в България, голяма част от тях са учили в съседните страни и в чужбина“, заяви той. Това е поколението между 25 и 45 години, което, по негови думи, е било най-застрашено социално и най-склонно да се мобилизира политически.

„Да се качиш нагоре по социалната стълбичка става само с връзки предимно, а да слезеш надолу е много по-бързо и без връзки“, каза професорът. Той подчерта, че това напрежение неминуемо е избило в урните.

Разговорът премина и към темата за външното влияние, след като Зорница Илиева постави въпроса за думите на Илон Мъск, че в Унгария „е победил Сорос“, както и за това, че Александър Сорос е бил сред първите, поздравили победителя. Именно тук проф. Дуранкев разгърна тезата си за новата „супердигитална революция“.

„Това е супердигиталната революция“, заяви той. По думите му мрежите, създадени в предходните години, са натрупвали напрежение, усилвали са го и са действали като ускорител на политическите процеси. „Те лееха бензин в огъня чрез тези мрежи“, каза той.

Професорът бе ясен, че в тази нова среда истината и лъжата често се смесват до степен, в която за обществото става все по-трудно да различи реалното от манипулацията. „Голямата част от онлайн масмедиите са претрупани. Не може да разбереш кое е истина, кое е лъжа“, заяви той.

Въпреки това Дуранкев не отрече възможността чуждото влияние да е имало роля в процеса. „Ефектът на чуждото влияние няма начин да не се е оказал по някакъв начин допълващ, може би не решаващ, но допълващ“, подчерта той. Според него атаката срещу Орбан е била подхваната почти в целия Европейски съюз, а това неизбежно е оказало натиск както вътре в Унгария, така и в международен план.

Той коментира и самата предизборна кампания, като бе категоричен, че Орбан е изглеждал необичайно пасивен. По думите му кампанията на неговия опонент е била много по-енергична, по-агресивна и напомняща модерните американски политически модели.

„Кампанията, която направи неговият конкурент, напомняше донякъде кампанията, която преди години направи Барак Обама в САЩ, а по-късно и кампанията, която направи Доналд Тръмп 2.0“, заяви професорът. Той допълни, че противникът на Орбан е бил „навсякъде по всяко време, буквално по всички медии“ и това е дало ясен ефект.

Според Дуранкев влизаме в епоха, в която електронните мрежи и новите дигитални механизми на влияние пренареждат политическите терени по начин, който вече трудно може да се контролира по традиционните канали. Именно затова той предупреди, че големите изненади за Унгария тепърва предстоят.

„Очаквайте изненади. Аз също очаквам големи изненади. Вероятно и в Брюксел“, заяви той.

Особено важен акцент в интервюто бе бъдещето на Унгария след Орбан и въпросът дали новото ръководство ще се подчини безусловно на европейските искания. Проф. Дуранкев не вярва в такъв сценарий. По думите му, макар новият лидер да е давал сигнали за по-умерена и по-диалогична линия, това не означава, че ще приема всичко, което му бъде поставено на масата.

„Не съм убеден, че веднага ще започне да се пише на чист бял лист хартия – да, съгласни сме, приемаме това, приемаме това“, каза той. Според него тепърва предстоят „сложни преговори“ и своеобразно „натъкмяване“ между европейските и унгарските позиции.

Дуранкев обърна внимание и на огромния финансов залог – замразените милиарди евро за Унгария, както и исканията тя да подкрепи европейската линия за Украйна. Той посочи, че победителите също ще се изправят пред тежък тест – дали ще се съгласят с огромните финансови ангажименти към Киев, които досега Орбан отказваше да приеме.

В разговора темата постепенно се разшири към общото състояние на Европейския съюз. Водещата припомни, че проф. Дуранкев е казвал, че „Европа е на смъртен одър“, а той разви тази теза още по-нататък, свързвайки я с кризата на дълга, инфлацията и войната.

„Три варианта има. Единият е войната. При война обикновено се чистят дългове. Но без война дългове се чистят с по-висока инфлация“, заяви той.

Според него инфлацията вече не е временен проблем, а траен домакин в икономиката на Европа и САЩ. „Инфлацията не е гост от време на време, а вече е домакин, на който ние гостуваме“, каза Дуранкев в една от най-силните метафори в разговора.

Той предупреди, че тежките времена тепърва предстоят – както за България, така и за целия Европейски съюз. Поскъпването на енергията, нарушените доставки, напрежението в Близкия изток и зависимостите на континента от външни ресурси според него ще се превърнат в основен фактор за нова вълна от инфлация и дори физически дефицити.

„Още през май-юни ние може да се окажем в режим на дефицити – физически дефицити“, предупреди той. Професорът допълни, че най-големият проблем ще се усети през есента, когато нуждата от газ и петрол в Европа ще нарасне, а предлагането може да остане ограничено.

Именно в този контекст той посочи, че Унгария може да се окаже не просто проблем за Брюксел, а възможен мост към бъдеща нормализация на отношенията с Русия. „Може би Унгария ще се окаже онзи мост, който ще помогне да се нормализират отношенията на Европейския съюз с Руската федерация“, заяви Дуранкев.

Той подчерта, че в условията на рухнало доверие, отворена конфронтация и икономически натиск, Европа се нуждае не от ястреби, а от посредници, които могат да говорят и да търсят изход. По думите му, доверието вече е силно разрушено, а възстановяването му ще изисква време, реализъм и нов тип лидерство.

В края на първата част от разговора Зорница Илиева благодари на проф. Дуранкев за анализа и подчерта, че темите, които той поставя, далеч не се изчерпват с Унгария, а засягат пряко и България, и бъдещето на Европейския съюз. Самият професор също благодари и остави усещането, че това, което предстои, ще бъде още по-драматично, още по-сложно и далеч по-непредвидимо, отколкото мнозина днес допускат.

Изборите в Унгария вече не са просто национален вот. Те се превръщат в политически знак за изчерпването на един модел, за натрупването на социално напрежение, за силата на дигиталното влияние и за разломите вътре в самия Европейски съюз. А думите на проф. Боян Дуранкев звучат като предупреждение, че след Орбан Унгария може и да се промени, но това няма да стане нито лесно, нито безболезнено – нито за самата страна, нито за Европа.