Учени откриха галактика, датираща отпреди 13 милиарда години, което е едва 800 милиона години след Големия взрив, съобщи научният сайт phys.org. 

Новооткритият звезден куп съдържа потенциални доказателства за съществуването на първите звезди във Вселената и представлява една от най-химически примитивните галактики, наблюдавани досега. Първите звезди и галактики са изключително трудни за наблюдение заради огромното си разстояние и слабата си светимост, уточнява специализираното издание.

Благодарение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, тези космически обекти вече са достъпни за детайлно научно изследване. Орбиталната обсерватория на стойност 10 милиарда долара, изстреляна през 2021 г., има способността да надниква назад във времето – чак до епохата на формиране на първите галактики и звезди.

В статия, публикувана в списание Nature, екип от учени, ръководен от Кимихико Накаджима – астроном от Университета в Каназава, Япония – описва как са използвали телескопа за изследване на далечната Вселена и са открили бледа галактика, наречена LAP1-B.

Учените описват LAP1-B като „жив фосил“ в ранния му стадий. Тя е ранен предшественик на онези древни и изключително бледи галактики джуджета, които откриваме днес в нашата част на Вселената. Наблюдавайки я, ние буквално виждаме как са изглеждали техните „прародители“, отбелязват астрономите.

Тъй като галактиката е изключително малка и отдалечена, е невъзможно да бъде засечена при нормални условия. Тя обаче е била забелязана благодарение на феномена „гравитационна леща“, при който масивен куп от по-близки галактики действа като гигантско увеличително стъкло, усилвайки светлината от LAP1-B цели 100 пъти.

Учените установяват, че по-голямата част от светлината на галактиката не идва от звездите, а от мъглявини. Те са анализирали тази светлина чрез спектрално разлагане, изследвайки емисионните линии, които разкриват химичния състав на газа.

Изследванията на астрономите показват, че галактиката почти не съдържа тежки елементи, а съдържанието на кислород в нея е около 240 пъти по-ниско от това в Слънцето. Това я прави една от най-примитивните звездообразуващи галактики, наблюдавани някога. Емисионните линии разкриват и интензивно йонизиращо лъчение – точно това, което учените очакват да видят при първото поколение звезди.

Екипът установява и повишено съотношение между въглерод и кислород. Това съвпада с предсказаната химическа сигнатура на първите звездни експлозии в историята, произлезли от звезди от Population III – първото поколение звезди, появили се във Вселената след Големия взрив.

Звездите, които виждаме днес, са от Population I. Те са се формирали по-късно и съдържат повече тежки елементи. Друго интересно откритие е, че след измерване на движението и скоростта на газа, изследователите заключиха, че галактиката е свързана с масивен облак от тъмна материя.

Обобщавайки всички резултати, учените вярват, че са станали свидетели на рядък „моментен кадър“ на ранния етап на формиране на галактиката, когато първите звезди са започнали да трансформират Вселената. „Нашите констатации предлагат безценен поглед към най-ранните етапи от формирането на галактиките“, заключават учените.