Повече от четири века след загадъчната смърт на великия херцог Франческо I де Медичи и съпругата му Бианка Капело учени смятат, че най-накрая са открили причината – не убийство, а малария.

Двамата умират през 1587 г. с разлика от само няколко часа след няколкодневна агония. Макар симптомите им да съответствали на малария, още тогава се появили подозрения, че са били отровени с арсен от брата на Франческо – Фердинандо, който имал интерес да наследи трона.

Подозренията се засилили, тъй като двойката се разболяла малко след престой във вилата на Медичите в Поджо а Каяно – район с блата и оризища, но и след посещение на Фердинандо. През 2006 г. токсикологично изследване дори подкрепило теорията за отравяне с арсен.

Ново проучване на учени от Университета в Пиза и Йейлския университет обаче анализира древна ДНК от останките на Франческо и брат му Джовани. Изследователите откриват генетични следи от паразита Plasmodium, причинител на маларията.

„ДНК анализът дава най-сигурния отговор. Смятаме, че това окончателно разрешава загадката“, казва Валентина Джуфра, професор по история на медицината в Университета в Пиза и съавтор на изследването, публикувано в списание iScience.

Още по-интересно е, че в останките на Франческо са открити два различни вида маларийни паразити – Plasmodium falciparum и Plasmodium malariae, което предполага двойна инфекция. Следи от малария са намерени и при брат му Джовани, починал 25 години по-рано след пътуване до крайбрежието на Тоскана.

Според учените това не само подкрепя версията за естествена смърт, но и хвърля нова светлина върху разпространението на маларията в Ренесансова Италия.

Въпреки това авторите признават, че не могат напълно да изключат възможността Франческо да е бил и отровен.

„Можем със сигурност да кажем, че е страдал от малария. Не можем категорично да твърдим, че не е бил и отровен“, казва съавторката Джизела Какконе.

Част от специалистите също остават скептични. Донатела Липи от Университета във Флоренция продължава да защитава тезата, че Франческо е починал от отравяне с арсен, позовавайки се на исторически документи, описващи кожни обриви и други симптоми, характерни за подобно отравяне.

Други експерти смятат, че новото изследване представлява важна стъпка напред, но отбелязват, че само наличието на ДНК от причинителя на маларията не е достатъчно, за да се докаже окончателно причината за смъртта. Според тях генетичните данни трябва да се разглеждат заедно с историческите и токсикологичните доказателства.