Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по параметрите на Бюджет 2026. На заседанието на Тристранката в Гранитна зала на Министерски съвет, както е известен тристранния съвет в публичното пространство, социалните партньори обсъдиха бюджетите на Националната здравноосигурителна каса, на Държавното обществено осигуряване и на големия държавен бюджет за 2026, внесен от финансовия министър Гълъб Донев.
Първи бизнесът, синдикати и държавата се захванаха с Бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година - частично подкрепен по време на дебатите.
Проектът за бюджет на НЗОК за тази година предвижда средствата да бъдат 5 256 677,2 хил. евро, което е увеличение с повече от 412 млн. евро в сравнение с миналата година, каза управителят на НЗОК в оставка доц. Петко Стефановски. От здравноосигурителни вноски се предвиждат 3 187 527,6 хил. евро. За здравноосигурителни плащания са заложени 4 933 102,8 хил. евро, което е ръст от 8,7%. По думите му този бюджет е консервативен и единствено възможен при така създалата се ситуация. Като нови политики, единственото, което сме си позволили, е лекарствата, заплащани от Касата, да са в две самостоятелни групи - за реферираните лекарства и за генеричните и биоподобните лекарства, каза доц. Стефановски и допълни, че това се прави за първи път и е опит за прогенерична лекарствена политики. Подадох оставка като управител и нямам моралното право да предлагам нови политики, което оставям за следващото ръководство на НЗОК, но този бюджет е единственият възможен в момента, каза още доц. Стефановски.
Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев заяви, че увеличаването на средствата за здравеопазване не означава по-добра нация. Бюджетът на НЗОК за 2026 г. не променя структурата на финансиране, но все пак положително следва да се оцени опитът за по-добри политики за лекарствените продукти, уточни Радев. АИКБ няма да подкрепи Бюджет на НЗОК за 2026 г.
Добри Митрев от Българската стопанска камара (БСК) разкритикува Бюджет на НЗОК за 2026 и няма да го подкрепи. Мотивът - липса на политики за реформиране на здравната система, липса на политики за дълга и размера на разходите за болничната и извънболничната помощ, липса на политики за ограничаване разходите за лекарства, продължава и негативната тенденция за финансиране на генеричните лекарства.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) одобри Бюджета на НЗОК за 2026, въпреки отправени критики за ниските цени на профилактиката и липсата на реформа в сектор "Здравеопазване".
Деян Денев от КРИБ покрепи Бюджета на НЗОК за 2026 година. Бюджетът на Касата е балансиран, приходната и разходната част на проекторамката е балансирана, отчете Денев. КРИБ очаква при изпълнение на приходната част на бюджета, то той да бъде насочен към болниците у нас. Според работодателите трябва да се повиши профилактиката в извънболничния сектор, който към момента е неефективен.
КРИБ настоя и за акцент върху контролните мехазними и премахване на конфликтите на интереси в областта на здравеопазването.
Вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов обяви, че синдикатът също подкрепя Бюджет на НЗОК за 2026 г. с аргумент, че парите са здраве са балансирани. "Министерство на здравеопазването и Народното събрание не са в Касата. Знаем начина, по който се формират милионите, които са повече в бюджета, но какво всъщност ще правим в здравеопазването и ще променяме ли модела на финансиране? Как сме с кадрите? Колко е платена дейността им? Много е зле ситуацията с кадрите в здравеопазването", изтъкна д-р Кокалов.
Според него крайно време е хората да имат здравноосигурителна карта. Бюджет на НЗОК за 2026 г. е за 5 месеца, с който се гарантира, че здравеопазването ще работи, каза още д-р Кокалов.
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви, че колкото повече слуша критиките по отношение на бюджета, толкова му стават по-симпатични. "В рамките на бюджет, който се правят за 4 месеца, не могат да бъдат решени проблеми, трупани над 20 години. Здравната система в България е реформирана, защото преди 20 система беше друга. Реформа на реформата вероятно ще се наложи да правим, но проблемът е, че не се правят полезни реформи", коментира Манолов.
По думите му трябва да бъде променен моделът на здравеопазване у нас. След всички изсипани критики, Манолов обяви категорично, че КТ "Подкрепа" няма да подкрепи категорично Бюджета на НЗОК за 2026 година.
След това социалните партньори започнаха Бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 година - подкрепен по време на дебатите, но с условия.
В план-сметката на бюджета на ДОО е записано планирано повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро и на минималните прагове по икономически дейности, което ще гарантира допълнителен приход от 130 милиона евро, обясни заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска. При обсъждането на проекта на бюджет Клисурска настоя, че тези 2 мерки имат положителен ефект за хората, тъй като ще се гарантират и по-високи обезщетения.
Отново председателят на УС на АИКБ Румен Радев обяви като положителната промяна в увеличаване на осигурителните вноски и промяна на осигуряване на режима на държавните служители спрямо работещите в частния сектор. АИКБ насърчава правителството да продължи с реформите, но работодателите считат, че въвеждането на лични осигурителни вноски не трябва да бъде съпроводено с компенсиране на нетния доход за сметка на бюджета.
Според него въвеждането на лични осигурителни вноски следва да се извършва без компенсиране на нетния доход. Разходите за пенсии продължават да нарастват автоматично, продължава да има разкъсване и в областта на разплащането, без да се предлага реална реформа, критикува Радев. АИКБ няма да подкрепи Бюджета на ДОО за 2026 г.
Мария Минчева от БСК настоя за преосмисляне на минималния и максималния осигурителен доход в Бюджета на ДОО и тогава Стопанската камара би подкрепина план-сметката на държавата. Така БСК постави условия, за да подкрепят Бюджета на ДОО за 2026 г.
Цветан Симеонов от БТПП изрази надежда да има повече реформи в ДОО в следващия бюджет за 2027 година. Заради тръгване към премахване на автоматизмите и решението да се премине към механизъм за определяне на минималната работна заплата, БТПП ще подкрепи Бюджет на ДОО със сериозни очаквания към следващия.
Боян Митракиев обяви, че и КРИБ ще подкрепят Бюджет на ДОО за 2026 г. Работодателите са притеснени от вдигането на максималния осигурителен доход в средата на годината. "За пореден път даваме червена лампа в средата на годината и объркваме ИТ компаниите с бюджета", добави Митракиев.
Според него има огромна ножица в доходите и в някои ведомства заплати от по 1000 евро са притеснителни. Не всички взимат заплати като Доналд Тръмп, отсече Боян Митракиев.
Ася Гонева от КНСБ обяви, че приходните параметри по закона за бюджета на ДОО трябва да бъдат подкрепени. "Някои да ми обяснява, че държавните служители са чантаджии и не заслужават увеличение на заплатите, няма да стане", коментира още Гонев протеста на държавните служители. КНСБ принципно ще покдрепи Бюджета на ДОО за 2026 година.
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов обяви, че и неговата синдикална организация е твърдо "За" държавните служители да си плащат осигуровките. Увеличението на максималния осигурителен доход трябва да изчезне, настоя той и добави, че КТ "Подкрепа" също дава принципата си подкрепа за Бюджета на ДОО, но с условия.
Накрая след около три часа дебати, социалните партньори започнаха и държавния бюджет 2026 година
И за третия бюджет, председателят на УС на АИКБ Румен Радев посочи, че изходната позиция на публичните финанси е силно нарушена. Радев задълбочено разкритикува държавния бюджет и обяви, че АИКБ няма да подкрепят Бюджет 2026.
БСК също като АИКБ за загрижени за бюджетния дефицит в размер от 5.7%, но подкрепят заложените цели във фискалната политика в бюджета. БСК не подкрепят увеличаването на максималните прагове и увеличаване на максималните осигурителни доходи. БСК ще дадат под условие подкрепа на Бюджет 2026, но настояват отлагане на увеличаване на максималния осигурителен доход и те да се ограничат до размера на минималната работна заплата за 2026 година, както и да се преразгледа размерът на дефицита и на дълга в бюджета.
Цветан Симеонов от БТПП, че неговата организация подкрепя Бюджет 2026. КРИБ също ще дадат подкрепа за държавния бюджет с голям кредит на доверие, добави Боян Митракиев. Според него правителството освен моркова, трябва да покаже и тоягата в някои ведомства. Той посъветва правителството да намали концентрацията на хората в обществения сектор.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатите са готови да подкрепят бюджета с разум.
Вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис призова правителството да не замразява доходите за оставащите 5 месеца до края на годината. КТ "Подкрепа" категорично няма да подкрепи държавния бюджет на правителството на Румен Радев.
В бюджета е записан огромен дефицит от 5.7% от БВП, което се равнява на 7.2 млрд. евро. Прогнозите на финансовото министерство са основната сметка на държавата да влезе в допустимите рамки от 3% дефицит чак през 2028 година. Заложените приходи тази година са за 49.561 млрд. евро, а срещу тях разходите са за 56.800 млрд. евро.
От увеличението на максималния осигурителен доход от 1 август от 2111 евро на 2300 евро се очакват 90 млн. евро допълнителни приходи. От 1 август ще се увеличи и минималният осигурителен доход от сегашните 550 евро до 620,20 евро, колкото е минималната работна заплата.
Също от 1 август ще се увеличат с 30% винетните такси и ще се разшири тол-системата, което ще донесе допълнителни 53 млн. евро.
Други 100 млн. ще дойдат от увеличение на хазартните данъци - комисионите на посредниците вече ще се облагат с 10%. Разходната част на бюджета ще бъде намалена с премахване на всички автоматични формули за осъвременяване на възнагражденията в бюджетните организации, което ще спести 564 млн. евро. Няма да има орязване на заплати в бюджетната сфера с изключение на възнагражденията на изборни длъжности.
Капиталовите разходи в бюджет 2026 са разчетени на 9.360 млрд. евро, като по програмата с общинските проекти са предвидени 1.108 млрд. евро.
