От Германия и Франция до Полша и Испания – крайната десница спечели гласовете на младите хора в ключови държави на тези избори за Европейски парламент, съобщава „Ройтерс“.
Едно поколение, израснало сред постоянни кризи, търси нови отговори и следва политици, владеещи TikTok и YouTube.
Младите гласоподаватели, които традиционно се възприемат като по-леви, задвижиха вълната от подкрепа за екологичните партии на последните евроизбори през 2019 г. и си спечелиха прозвището „Поколението Грета“ – на името на младата шведска активистка за климата Грета Тунберг.
След пандемията, войната в Украйна и кризата с разходите за живот обаче, тази година мнозина насочиха подкрепата си към крайнодесни популистки партии, които се възползваха от техните опасения, за да засилят позициите си на евровота на 6-9 юни.
Тъй като лидерите на европейските често нововъзникващи етнонационалистически движения овладяват новите социални мрежи по-добре от основните си колеги, те печелят одобрение като подривна контракултура сред някои млади хора.
Харесват се особено на млади мъже, които се чувстват изоставени и цензурирани от все по-„събуждащия се“ мейнстрийм, твърдят анализатори.
„Германия не върви в добра посока и те бяха единствената партия с наистина ясно послание за миграцията“, обясни 17-годишният Кристоф, ученик в търговско училище в Берлин, който е гласувал за крайнодясната „Алтернатива за Германия“.
Подкрепата за АзГ, която иска да ограничи миграцията и предупреждава срещу „ислямизацията“ на Германия, е нараснала с 11% до 16% сред хората под 25 години, според екзитпол на Infratest dimap – повече от два пъти спрямо 5%-ното увеличение сред по-широкото население.
Промяната, която помогна на АзГ да постигне историческо второ място в цялата страна, беше забележителна с това, че решението на Германия да позволи на младежите между 16 и 18 г. да гласуват за първи път се очакваше да облагодетелства леви партии.
Въпреки че крайната десница не се представи добре навсякъде сред младите гласоподаватели – и те са сравнително малка категория в Европа – континент със застаряващо население – тази тенденция ще продължи да тревожи основните партии, които са изправени пред предсрочни избори по-късно този месец във Франция и федерални избори догодина в Германия.
Неотдавнашно проучване сред младежите в Германия сочи, че младите хора все повече се притесняват от инфлацията, скъпите жилища и социалните разделения и по-малко от изменението на климата. Зелените спечелиха едва 11% от гласовете на младежите в неделя, което е спад от 23%.
„Вече го няма усещането, че ако просто работят усилено, тогава бъдещето ще бъде по-добро и те са разочаровани от партиите на власт“, обясни водещият автор на изследването Саймън Шнецер. Той посочи, че икономическата криза прави младите по-възприемчиви към антимиграционната реторика на АзГ.
Кристоф заяви, че опитът му го е накарал да вярва, че по-новите имигранти в Германия са по-склонни към насилие и не желаят да се интегрират.
Във Франция крайнодясната партия „Национален сбор“ взе 25% от гласовете сред 18-24-годишните, според Ipsos. Това е с 10% повече в сравнение с около общото увеличение с 8% до 31,4%.
Разбира се, повечето от младежите в двете основни сили на ЕС все още подкрепят левите партии и мнозина се притесняват от последната тенденция.
„Притеснява ме, защото видях, че крайната десница иска да депортира хора дори ако имат германско гражданство като мен. Но Германия е дом за мен“, отбеляза 17-годишният Енсар Аданур – германец от турски произход.
В Полша подкрепата за крайнодясната „Конфедерация“ сред избирателите на възраст 18-29 години се увеличи от 18,5% на 30,1%, което ги прави водещ избор за тази демографска група.
„Вече нямам никакво доверие към основните партии – предишното и сегашното правителство го показват ясно“, заяви 30-годишният Павел Руковски, IT специалист, гласувал за „Конфедерация“.
Относителното владеене на крайнодесните партии в предпочитаните от младите гласоподаватели канали за комуникация – видеоприложения като Tiktok и YouTube и приложението за съобщения Telegram – е голям фактор зад нарастващия им успех сред това поколение, посочиха анализатори.
Неотдавнашното германско проучване сред младите хора показва, че 57% от тях получават новини и политика чрез социалните мрежи. Германският канцлер Олаф Шолц, подобно на много основни политици, обаче се присъедини към Tiktok едва преди няколко месеца.
„Ако не сте в каналите на младите хора, вие просто не съществувате“, обясни Шнецер.
Същевременно алгоритмите на социалните медийни платформи предпочитат противоречивите съобщения, които генерират ангажираност, пред сериозното съдържание, обясни Рюдигер Маас, основател на Института за изследване на поколенията в Аугсбург.
Водещият кандидат на АзГ за европейските избори – Максимилиан Крах, например стана популярен в TikTok със съвети за запознанства за млади мъже: „Не гледайте порно, не гласувайте за Зелените, излезте на чист въздух… .. Истинските мъже са десни“.
Той има около 53 300 последователи в Tiktok, в сравнение със съответно едва 11 000 и 2652 за водещите кандидати на лявоцентристките Социалдемократи и Зелените.
„Моето поколение всъщност не разбира от политика, но слушаме за АзГ през цялото време“, коментира Кристоф.
В Испания инфлуенсърът в социалните мрежи Алвисе Перес спечели 6,7% от гласовете на младежите, в сравнение с 4,6% от общия вот, след като проведе кампанията си срещу имиграцията и корупцията почти изцяло в Instagram и Telegram.
Крайнодясната партия „Вокс“, която беше силна в Tiktok, пък събра 12,4% от гласовете сред хората под 25 години в сравнение с 9,6% като цяло.
„Изглежда, че това е единствената партия, която наистина се противопоставя на правителството, когато става дума за теми табу, като имиграция или джендър идеология“, заяви Ксавие, 22-годишен студент, гласувал за „Вокс“.
