Депутатите приеха на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е Министерски съвет. 

Народните представителиха гласуваха единодушно със 187 гласа "За", без против и въздържали се. 

Единственото изказване направи бившият МВР министър, а сега народен представител от ГЕРБ-СДС Даниел Митов заяви, че въпросните промени в Закона за МВР са плод на труда на много правителства и въвеждат транспонирано европейско законодателство. ГЕРБ ще подкрепи на първо четене въвеждане на Закона за МВР. 

Митов обаче обърна внимание на текст от законопроекта, в който е записано, че "дейността на полицейските органи се осъществява на оперативната самостоятелност", като настоя да бъде доразвит между първо и второ четене. 

Според него е необходимо да бъде направена следващата крачка за оперативната самостоятелност на полицейските органи и да бъдат създадени механизми, които да ги гарантират. "Трябва да бъде въведено изискване всяко указание да бъде в писмена форма и да подлежи на проверка. Писмената форма защитава както служителите на МВР, така и съответния министър", настоя Митов. 

Той добави, че министърът на вътрешните работи трябва да ръководи МВР, но професионалните органи трябва да вземат решенията по дадени разследвания. 

С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн, с който се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн. 

В българската нормативна уредба е необходимо да се осигури прилагането на основни елементи от посочения Регламент, като определянето на компетентния национален орган съгласно чл. 12, който може да издава заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до терористично съдържание във всички държави членки, да следи за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, както и да налага санкции за доставчици на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им съгласно чл. 18 от Регламента.

Със законопроекта се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (EC) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г., с които е създадена рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията.

Със законопроекта се определят и функциите на националното звено за контакт по Регламент (ЕС) 2024/982 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 г. за автоматизираното търсене и обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество и за изменение на решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета и Регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2019/817 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент Прюм II).

Регламентът определя условията и процедурите за автоматизирано търсене на ДНК профили, дактилоскопични данни, определени данни за регистрацията на превозни средства, лицеви изображения и полицейски досиета, както и правилата за обмен на основни данни след потвърдено съвпадение на биометрични данни.

Предлагат се норми за въвеждане в националното законодателство и на изискванията на Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета. Посочената Директива установява хармонизирани правила за адекватен и бърз обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.