Учени, анализирали 2000-годишни гроздови семки от древни кладенци в Тоскана, направиха най-обширната генетична карта на древни лози, открити на едно и също място, съобщи електронното издание „Юрикалърт“.

Резултатите, публикувани в изданието Journal of Archaeological Science, показват, че насажденията са били част от силноразвитата селскостопанска мрежа на Римската империя, поставила основите на съвременното винопроизводство.

Откритието е направено в Четамура дел Кианти, селище на хълм в италианския винопроизводителен район Кианти. Между 300 г. пр.н.е. и 300 г. местните жители са хвърляли гроздови семки в дълбоки кладенци, където специален вид кал ги е съхранила до днес.

„Секвенирахме ДНК от 80 семки и открихме забележителна история на приемственост. По-голямата част от изследваните семки са от един и същи сорт, предаден от етруските на римляните и съхраняван в продължение на векове“, обясни д-р Оя Инанли, автор на проучването. Тя е от Катедрата по археология на Университета в Йорк.

„Успяхме да направим още една стъпка напред с генетичните тестове и да определим цвета на древните гроздови зърна. Маркерите разкриха, че този доминиращ, дълголетен сорт е бил бял“, допълни Инанли.

Откриването на преобладаващи бели сортове грозде в древните лозови масиви в Кианти е изненадващо, тъй като днес регионът е световноизвестен с червените си вина от сорта санджовезе.

„Изследването на нашия екип добавя важна глава към историята на виното в лозарския регион Кианти. Приятна изненада е да разберем, че световноизвестното днес червено вино всъщност е било предшествано от бяло. Сортовете са отглеждани и поддържани в продължение на векове, от времето на етруските и древните римляни“, казва проф. Нанси де Грамънд от Университета на щата Флорида, цитирана в публикацията.

Генетичните проучвания показват, че доминиращият сорт в Четамура е тясно свързан с древни гроздови семки, изследвани по-рано в Южна Франция. Това дава биологично доказателство за голямата мрежа за търговия със селскостопански продукти, създадена от римляните, отбелязват изследователите.

Екипът откри и друг древен винен сорт в Четамура от вид, отглеждан и днес в Централна и Източна Европа.

Макар най-близкият му съвременен двойник да е рядък сорт грозде в Унгария, находката показва връзка с легендарна 400-годишна лоза, растяща в словенския град Марибор.

Тя е призната за най-старото живо лозово растение в света, което и до днес дава плод, допълва изданието.

„Нашите открития показват, че този конкретен сорт грозде е древен и издръжлив. Невероятно е да си представим, че сортове, на които са се наслаждавали древните римляни, са толкова близки до тези, използвани за виното ни днес", отбелязва д-р Нейтан Уелс от Катедрата по археология на Университета в Йорк. „Когато пиете вино, произведено от тези реликви, вкусвате история, която е на една ръка от това, което се е сервирало на римските трапези преди хиляди години“, допълва той.