Политическият земетръс в Унгария вече отеква далеч отвъд границите на страната. Загубата на Виктор Орбан – лидер, който дълги години бе символ на консервативната, суверенистка и национално ориентирана политика в Европа – предизвика вълна от реакции, тревога в десните среди и сериозни въпроси за бъдещето както на самата Унгария, така и на политическия баланс на Стария континент.

В интервю за „Поглед инфо“ Георги Марков – депутат от Седмото Велико народно събрание, бивш конституционен съдия и дългогодишен наблюдател на европейските десни партии и движения – направи мащабен и емоционален анализ на случилото се в Будапеща. По думите му резултатът не е просто изборна смяна на властта, а „катастрофа“ за Орбан, предизвикана от съчетание на вътрешни грешки, особености на унгарската избирателна система, силно дигитално влияние и безпрецедентна мобилизация срещу дългогодишния премиер.

Още в началото Георги Марков припомни, че в предишни свои участия е предупреждавал, че „нещата се заканта“, макар в един момент да е виждал леко предимство за Орбан. „Гледайки на голямото рали, което Виктор направи из над 20 града в страната, одухотворени физиономии, млади хора, давах му лек превес, а той загуби катастрофално“, каза Марков. Той подчерта, че победата на опонентите е била изненадващо убедителна и че резултатът е дал на партия Тиса над две трети мнозинство – дори по-голямо от това, с което Орбан е печелил предишните избори.

Според него едно от най-важните обяснения за поражението се крие в особеностите на унгарската избирателна система. Марков обясни, че тя е смесена още от началото на прехода и винаги е водела до стабилни парламенти.

„Нито един път нямаше предсрочени избори в Унгария“, подчерта той. Бившият конституционен съдия напомни, че след новата конституция от 2012 година броят на депутатите е намален от 386 на 199, като 106 от тях се избират мажоритарно. Именно тук, по думите му, се е случил истинският срив на ФИДЕС.

„За разлика от миналите избори, когато Виктор Орбан ги победи зашеметяващо с 87 мандата от 106, сега се получи пълна катастрофа за него. Той спечели 12-13 мандата“, заяви Марков. Той бе категоричен, че именно мажоритарният вот е донесъл конституционното мнозинство на Тиса. По думите му решаваща роля е изиграла и малка формация, претендираща за дясна партия, която отказала да оттегли кандидатите си в полза на ФИДЕС и така „разчупила гласовете в дясното пространство“.

Марков не скри възмущението си от този развой и го определи като „зловещо политическо решение“. Според него в над 10, а може би и 20 района, където победата на Тиса е дошла с около 1%, въпросната формация е взела по 3, 4, 5 или 6 процента, което е било напълно достатъчно, за да разбие шансовете на кандидатите на Орбан.

Но далеч по-тревожен според Георги Марков е другият процес – възходът на това, което той нарича „невидим дигитален проект“. Именно тук започва и най-острата част от анализа му. Той разказа, че когато в Будапеща е пристигнал Джей Ди Ванс, за него вече е станало ясно, че ситуацията е изключително напрегната. Според Марков посещението на американския вицепрезидент, въпреки международната криза и сложната геополитическа обстановка, е било ясен знак, че изборите в Унгария се възприемат като стратегически.

„Джей Ди Ванс дойде, Тръмп не можа, но Джей Ди Ванс дойде“, каза той. По думите му на голямо събитие в препълнена зала Тръмп се е включил дистанционно и е заявил: „Неговата победа ще е моя победа, унгарци, отивайте, гласувайте.“ Марков допълни, че самият Ванс е казал: „Орбан ще спечели тази неделя.“

Точно тогава, разказа Георги Марков, Орбан направил „лека мимика“, която по-късно била широко коментирана. Според него унгарският премиер е осъзнавал, че двубоят далеч не е решен. Марков цитира Орбан с думите: „Благодаря му на вицепрезидента Ванс, но аз не съм сигурен, че мачът е решен. Не съм сигурен дали ще победим.“ Именно тогава, посочи той, Орбан е направил и тревожното признание, че за пръв път в 37-годишната си политическа кариера се изправя не срещу партия или коалиция, а срещу „един невидим дигитален проект, който е застанал зад един човек“.

„То се оказа реално“, заяви Георги Марков. По думите му в основата на тази нова вълна стои проектът Тиса, който според него не функционира като класическа партия. Той настоя, че зад формално регистрираната формация не стои обичайният партиен живот – няма конгрес, няма истински органи, няма традиционна структура, няма вътрешен плурализъм. „Партия няма Тиса“, заяви той и допълни, че всичко се е случвало „само интернет, масово“.

Марков твърди, че около Петър Мадяр се е изградил изцяло дигитален политически образ – млад лидер със знаме, който обикаля провинцията, пълни площади и повтаря едно-единствено послание: „Сега или никога да свалим Виктор Орбан.“ По думите му именно този стил е успял да мобилизира масово недоволството и най-вече младите поколения.

Бившият конституционен съдия отиде още по-далеч и заяви, че според него всички останали партии са били притиснати или направо „разпуснати“, за да се влеят в този нов проект. Той спомена имената на Александър Сорос, Доналд Туск, Фридрих Мерц и Манфред Вебер като фигури, които според него са имали роля в общия натиск срещу Орбан. „Всички партии бяха на сила разпуснати“, заяви той, като добави, че не може категорично да твърди дали това е станало под натиск или срещу друг тип стимули, но според него процесът е бил очевиден.

Марков описа в драматични детайли предизборната атмосфера в Будапеща. По думите му на финалния предизборен митинг на Тиса на Площада на героите са се събрали поне 200 000 души. Той говори за „ужасяваща маса“, за напрежение, за агресивни прояви и за сцени, които според него показват колко далеч е стигнала политическата омраза. Бившият съдия разказа, че са били късани плакати на ФИДЕС, които след това били осквернявани и палени. Той подчерта, че това е било показвано по телевизията и според него е било тревожен знак за дълбоко обществено ожесточение.

В разказа му централно място заема и темата за младите избиратели. Георги Марков заяви, че именно те са донесли голямата активност и са наклонили везните срещу Орбан.

„Юрнаха се сутринта… от 18 до 30-35-годишните масово да гласуват“, каза той. По думите му около две трети от тях са подкрепили вота срещу ФИДЕС.

„Младите въобще вече това не гледат. Те не четат, мукат там от ТикТок-а“, заяви Марков в един от най-острите си коментари. Според него именно поколенческата умора от едно и също управление е изиграла огромна роля. „Младите викат: ‘Абе, мамо, стана откакто сме се родили все тоя Орбан. Айде да го сменим с тоя Петър. Пък ако Петър е кофти, ще върнем пак Орбан’“, каза той.

Въпреки това Марков бе категоричен, че историческата оценка за управлението на Орбан не може да бъде изтрита с един вот. Той изброи социални, демографски и икономически мерки, които според него унгарският премиер е превърнал в модел за защита на семейството и националната държава. „Орбан освободи майките от данъци до живот с три деца“, заяви Марков и допълни, че младите семейства са получавали сериозна подкрепа, включително финансови стимули. Той посочи и евтините битови разходи като едно от големите постижения на Орбан.

„Успя от 2012 да осигури на унгарците най-евтините режийни в Европа“, заяви Георги Марков. Той даде и личен пример, като разказа, че е плащал едва 40 евро на месец за голям апартамент в близост до парламента в Будапеща. По думите му това е било възможно, защото държавата е субсидирала разходите с цел защита на семействата, а също и заради преференциалните енергийни договорки между Орбан и Русия.

„Никакво значение няма какво е направил“, заяви с горчивина Марков, обобщавайки усещането си, че голяма част от обществото е приела тези придобивки за даденост. Според него „унгарците се разглезиха“ и вече гледат на подобни социални придобивки като на нещо нормално, без да си дават сметка, че в много други европейски държави подобни условия просто не съществуват.

Що се отнася до упреците срещу Орбан, Георги Марков призна, че темата за корупцията е била „дежурна“ още от 2010 година насам.

„Корупция, корупция – това си е дежурна тема“, каза той. По думите му Петър Мадяр е развил именно тази линия, като многократно е атакувал хора от най-близкото обкръжение на Орбан, особено началника на кабинета му Антал Роган.

Марков обаче защити икономическата линия на Орбан и заяви, че обвиненията, че води Унгария „на Изток“, са били несправедливи и дори късогледи.

„Да, на Изток е карал в икономиката, защото това го обеща“, каза той. След това изброи мащабни инвестиции – китайски заводи за електромобили и батерии, разширяване на мощности на Mercedes, Audi и BMW. По думите му Орбан е направил „чудеса“ в привличането на инвестиции и е превърнал Унгария в силен индустриален център.

В същото време Марков не скри, че има и теми, по които Орбан е уязвим. Той посочи здравеопазването като един от слабите сектори.

„Ако Орбан може да бъде основателно обвиняван в нещо, това е наистина, че има проблеми с будапещенското здравеопазване“, каза той. Макар да подчерта, че самата Будапеща се управлява на местно ниво от опозицията, Марков призна, че в сектора има проблеми – занемарени болници, дълго чакане и системни дефицити.

Той направи и една лична критика към Орбан, свързана с Петър Мадяр. Според Георги Марков не е било редно човек като него да заема ключови позиции в бордове и да получава високи доходи само защото е бил съпруг на тогавашния министър на правосъдието Юдит Варга.

„Откъде накъде този Петър Мадяр, само защото е женен за Юди Варга, ще бъде в три борда?“, попита Марков. Той допълни, че според него точно тази грешка впоследствие се е обърнала срещу самия Орбан.

В анализа си бившият конституционен съдия постави под съмнение и качествата на новия победител. Той бе крайно скептичен към способността на Петър Мадяр да управлява. „Дигитално може да спечелиш изборите. Дигитално не виждам как ще управляват“, заяви Марков. По думите му Орбан остава ключов фактор в унгарската политика и тепърва може да се превърне в още по-силна фигура от опозиция.

„Виктор, ако го видите в опозиция… първо той ще си почине. Има нужда от това“, каза Георги Марков. Според него именно като опозиционен лидер Орбан може отново да разгърне най-силните си качества – парламентарна острота, политическа енергия и способност да мобилизира твърдо ядро от поддръжници. Марков предупреди, че всеки опит новата власт да го отстрани чрез промени в правилата и ограничения върху възможността му отново да бъде премиер, може да доведе до масови обществени сътресения.

„Да лишиш партията да сложи своя лидер за премиер и да го лишиш него от политически права – това е ужасяваща работа“, заяви той. Марков предвиди „големи екшъни“ и политическа разправа, ако новото управление се опита да пренапише правилата така, че да отстрани Орбан от бъдещата битка за властта.

В края на разговора Георги Марков засегна и темата за политическите наследници на унгарския лидер. Според него, въпреки че Орбан изглежда като силен индивидуалист, той всъщност е успял да запази партията си изключително единна в продължение на десетилетия. Марков изброи редица фигури от първото поколение на ФИДЕС, които и днес са на важни позиции и според него доказват, че Орбан е успял да изгради стабилен партиен елит.

Като възможен бъдещ лидер той открои външния министър Петер Сиярто. „Аз виждам като фаворит Петър Сиярто“, заяви Марков. По думите му той е сред най-подготвените лица във ФИДЕС и е показал силни качества на международната сцена. В същото време Марков припомни, че самият Орбан е посочвал Юдит Варга като отличен вариант за министър-председател, ако някога се наложи оттегляне.

„Тя е в пъти по-умна от него и подготвен политик и юрист“, каза той за бившата правосъдна министърка, визирайки бившия ѝ съпруг Петър Мадяр. По думите му, ако Юдит Варга се завърне активно на политическата сцена, тя би могла да се окаже много сериозен фактор в следващия етап от унгарската политика.

Обобщението на Георги Марков звучи като тревожно предупреждение не само за Унгария, но и за цяла Европа. Според него поражението на Орбан е тежък удар за патриотичните сили на континента, за опита да се изгради нова консервативна ос в Централна Европа и дори за стратегията на Доналд Тръмп. Той е категоричен, че това е и лична загуба за американския президент, когото описва като „орбанофил до душата си“.

И все пак Марков настоява, че би било огромна грешка някой да отпише Виктор Орбан. Загубата му е тежка, но не и окончателна. Политическият му инстинкт, твърдото ядро в партията, лоялността на значителна част от обществото и способността му да се сражава в опозиция според Марков го оставят в играта.

Унгария влезе в нова, силно нестабилна и вероятно много конфликтна политическа фаза. Победата на Тиса може да изглежда впечатляваща на хартия, но истинският тест тепърва предстои – не в дигиталното пространство, а в управлението на държавата, в парламента, в отношенията с Брюксел, в икономиката и в сблъсъка с едно име, което явно още не е казало последната си дума: Виктор Орбан.