Депресията засяга хора от всички сфери – от политици и учени до артисти – и не зависи от успех, статус или личен живот. Тя се описва като състояние на емоционална празнота и загуба на усещане за радост и смисъл. Заболяването е широко разпространено в целия свят и засяга по-често жените, вероятно заради хормонални фактори, но също така и заради социални причини като неравенство, дискриминация или преживяно насилие. Генетичната предразположеност и нарушенията в мозъчната функция също играят роля.

Има определени рискови периоди в живота – юношеството, следродилният период и напредналата възраст. При възрастните хора депресията често се бърка с деменция заради сходни симптоми като затвореност и проблеми с паметта. Известно е също, че преживяна депресия увеличава риска от деменция по-късно.

В Германия милиони хора страдат от депресия, а според Световната здравна организация тя вече е сред водещите причини за загуба на години в добро здраве. При половината от засегнатите състоянието е еднократно, но при останалите се повтаря или става хронично. Рискът от нови епизоди нараства с всеки следващ.

Депресията може да бъде отключена от тежки житейски събития, но при някои хора реакцията е много по-дълбока и продължителна. Тежестта ѝ се определя от това доколко нарушава ежедневието – работа, социални контакти и лични отношения. Специалистите подчертават, че тя не бива да се игнорира, тъй като ранното лечение значително подобрява прогнозата.

Лечението обикновено включва комбинация от психотерапия и медикаменти, като при по-леките случаи те са еднакво ефективни. Физическата активност също има важна роля. При по-тежки или резистентни форми се прилагат нови методи като транскраниална магнитна стимулация (TMS), която въздейства върху мозъчни области, свързани с емоциите, или терапия с ескетамин – бързодействащ медикамент под формата на назален спрей.

Паралелно с това се развиват и нови психотерапевтични подходи, насочени към промяна на негативните мисловни модели и поведение. Според експертите депресията е твърде сложна, за да има едно универсално лечение, затова бъдещето е в по-персонализирани терапии.

Въпреки напредъка, много хора остават без лечение – поради липса на достъп, енергия или готовност да потърсят помощ. Въпреки това, при навременна терапия повечето пациенти могат да възстановят качеството си на живот или да се научат да живеят с ограниченията на заболяването.