Поради факта, че събеседничката ни е на 13 години, GlasNews.bg няма да публикува нейното име, снимка или други данни, които биха могли да доведат до разкриване на самоличността ѝ.

Момичето само поиска да остане напълно анонимно, като заяви, че се страхува от обществен натиск и нежелано внимание след трагедията край хижа „Петрохан“. 

Разговорът ни започна в социалната мрежа TikTok, след като тя публикува снимка на 15-годишния Александър с кратко емоционално послание. Екипът на GlasNews.bg забеляза публикацията и се свърза с нея чрез лично съобщение.

След кратка размяна на реплики тя прие да разкаже какъв е бил Александър според нея, при условие че самоличността ѝ остане защитена. 

В хода на разговора 13-годишната ни събеседничка изпрати на редакцията няколко снимки на 15-годишния Александър, които по думите ѝ са ѝ били изпратени лично от него преди време. 

Кадрите са направени на скали в планински район. На тях момчето е усмихнато, облечено спортно, с ръце в джобовете и поглед към хоризонта. Изглежда спокойно, дори щастливо. Няма следа от напрежение или притеснение.

По молба на момичето и с оглед на факта, че и двамата са непълнолетни, редакцията няма да публикува кореспонденцията между тях, нито допълнителни лични детайли.

„Той ми ги прати просто така. Беше горд, че е бил там. Каза, че мястото му дава спокойствие“, пише тя. 

Според нея снимките показват „истинския Александър“ – момче, което обича природата и търси тишина, а не образа, който в момента се изгражда около името му. 

Редакцията ни не може да потвърди при какви обстоятелства са направени кадрите, но фактът остава – в личната си комуникация той е изглеждал като обикновен тийнейджър, който споделя моменти от ежедневието си. 

„Не искам хората да го запомнят само с това, което се случи“, допълва тя.

Тези снимки – усмивка на фона на скали и небе – рязко контрастират с мрачната картина, която трагедията край „Петрохан“ остави след себе си.

GlasNews.bg: Познаваше ли 15-годишния Александър Макулев отблизо момчето, което вчера бе отркито мъртво?

– Да… (замълчава) Познавах го. Беше възпитан, винаги поздравяваше, говореше спокойно. Никога не съм го виждала да се кара или да обижда някого. Имаше нещо странно в него, но не в лошия смисъл – просто беше по-затворен, сякаш живееше в свой свят.

GlasNews.bg: Какво имаш предвид под „странно“?

– Понякога се отдръпваше от компанията. Гледаше в една точка, сякаш мислеше за нещо много сериозно. Не беше типичен 15-годишен. Не говореше за игри, за момичета, за глупости. Беше по-зрял… или поне така изглеждаше.

Момичето потвърждава, че освен нея и други ученици са посещавали хижата. 

– Да, ходили сме. Освен мен и други момичета са били там. Не е било нещо тайно или странно. За нас това беше място извън града, сред природата. 

Тя разказва, че преди около година и половина е прекарала две седмици там – на лагер. 

– Бях там две седмици. Имаше режим, молитви, дисциплина. Всичко беше подредено. Не съм се чувствала заплашена. Ивайло се държеше добре – с мен, с другите ученици. Не съм видяла агресия. 

По думите ѝ атмосферата била строга, но спокойна.

Повече от седмица след шокиращия случай, при който шестима мъже бяха открити мъртви край хижа „Петрохан“ и в кемпер под връх Околчица, МВР и прокуратурата излязоха с първи официални данни днес.

Водещата версия според разследващите е самоубийство или убийство с последващо самоубийство. 

Събрани са множество доказателства, но ключови експертизи – включително тестовете за нагар по ръцете на жертвите – все още не са готови. Именно те могат да покажат дали стрелбата е извършена от самите загинали. 

В първите дни след трагедията се появиха тежки версии за „педофилска мрежа“ и „паравоенна организация“, лансирани публично, но впоследствие прокуратурата уточни, че няма потвърдени доказателства за подобни дейности. 

„Не мога да повярвам, че той е част от това“

GlasNews.bg: Когато чу новината, как реагира?

– Не можех да повярвам. Александър… в кемпер… прострелян… Това не е образът, който имам за него. Беше дете. Да, по-различен, но не и лош. Не агресивен. 

– Ако е било самоубийство… не знам. Ако е било убийство… още по-страшно. Но аз не мога да свържа момчето, което познавах, с нещо толкова мрачно. 

Разследването разкри, че охранителни камери са заснели разговори между част от мъжете край хижата – думи, които звучат като сбогуване:

„Благодаря ви за всичко“, „Чест, истинска чест“. 

Вечерта на 1 февруари хижата е подпалена. Огънят унищожава вътрешните камери. Двете кучета, заключени вътре, загиват.

В хижата са открити оръжия. Всички жертви са с огнестрелни рани в главата от близко разстояние. Няма следи от борба или външна намеса.

В края на разговора тя казва нещо просто. 

– Не искам конспирации. Не искам слухове. Искам да знам какво се е случило наистина. Защото ако това е било решение на възрастни хора – защо там е било и едно 15-годишно момче?

Въпрос, на който засега институциите не дават окончателен отговор.

Мотивът остава неясен.

А между фактите, експертизите и официалните версии стои една празнина – тази, която никоя аутопсия не може да запълни.