В ситуация на Ковид епидемия трябва да има обща отговорност, солидарност и разбира се – справедливост в организацията между болниците за прием на спешни пациенти, счита областният управител на Пловдив Дани Каназирева.
-Г-жо Каназирева, всяка болница с Ковид отделение да гарантира легла за хоспитализация на пациенти от Спешна помощ. Това реши на свое заседание Медицинският щаб, но изпълнимо ли е на практика?
-Да, категорично считам, че е изпълнимо. Няма как да се съглася при 20 болници на територията на област Пловдив, 10 от които частни, 6 общински и 4 държавни, при разкрити вече над 1100 легла, ние да имаме проблем с хоспитализацията на пациентите от Спешна помощ. Първо, защото лекарите и сестрите там упражняват сериозен филтър. Например ако пациентите със симптоми на Ковид са 70, то до хоспитализация стигат малко под 30. От друга страна това са наистина едни от най-тежките случаи на възрастни хора и пациенти с придружаващи заболявания. Поради това смятам, че решението бе изключително важно. Отделно от това, при анализ на хоспитализациите от Спешна помощ, виждам как определени болници стоят встрани. Тоест, са „затворени“ за Спешна помощ и не съм съгласна тежестта да се поема само от конкретни болници. Смятам, че в тази ситуация трябва да има обща отговорност, солидарност и разбира се – справедливост в цялата организация.
-А извън случаите с тези болни, които са карани с линейки до здравни заведения, как стоят нещата с месец по-късно? Защото в началото на ноември призовахте хората да не изпадат в паника.
-Да, факт е, че има паника, има уплаха. Има много уплашени хора, които смятат, че на всяка цена трябва да бъдат приети в болница. Опитваме се по всякакъв начин да обясним, че, ако човек няма нужда от хоспитализация, много по-рисковано е да бъде приет в болница. Причината е, че в тези отделения вирусният товар е доста по-значителен. Затова трябва много сериозно да се преценява кой кога следва да бъде хоспитализиран, което е професионалната преценка на всеки един лекарски екип. Към момента на домашно лечение са малко над 6000 души. Ако и 10 % от тези хора държат на всяка цена да влязат в болница, няма да успеем да запазим баланса в здравната ни система в региона. Апелът ми е да се преценява кога пациентът има нужда от прием в болница, и кога – не. Целта е да може да има осигурени здравни грижи в болница за тези, които наистина се нуждаят. И да не отнемаме нито едно легло за тези болни, за които е жизненоважно да бъдат лекувани в здравни заведения.
-Продължават ли да валят сигнали за върнати от болници болни? Говори се, че се търсят връзки, за да се приеме някъде болен.
– Да, имала съм сигнали, макар и не толкова много. Категорично не съм съгласна да има привилегии. Категорично не съм съгласна да се хоспитализират по-леките случаи или хора, които имат връзки или познати. Знаете, че всеки се познава с някой, но пак казвам – нека всеки да си даде ясната сметка, да бъде отговорен и да знае, че, възползвайки се от такава привилегия, той отнема правото на друг, който наистина се нуждае от хоспитализация. До този момент никога не съм си позволявала да се обаждам или да моля някой да бъде хоспитализиран, освен в случаите, когато съм била потърсена от лекар за граждани. Например, бях потърсена от лекари от карловската болница, за да стане ясно къде да бъде хоспитализиран един пациент.
-Като казахте болницата в Карлово – там имаше криза за лекари. Намира ли се изход вече от тази криза? Отзоваха се студенти.
-След проблемите, които се случиха, реално смятам, че в момента организацията е значително по-добра. Виждам го и по работата със Спешна помощ. Лично аз разговарях с двама стажант лекари и те се съгласиха да поемат дежурства в болницата в Карлово. За което много им благодаря. Защото в един труден момент те се отзоваха. Решиха и поеха ангажимента да пътуват до Карлово и да помагат там.
-Не мога да не ви попитам и за болница „Св. Мина“. Защо първото решение да бъде изцяло Ковид болница бе отменено?
– Въпреки приказките, че едва ли не цяло лято е пропуснато и няма организация – това категорично не е вярно. Още през пролетта бе разработен план на действие при развитие на кризата с Ковид – 19, като отделянето на цяла болница бе в третия етап от този план предвид все по-усложняващата се епидемиологична ситуация. Беше установено, че болницата има възможност да поема леки и среднотежки случаи, че персоналът не е малко като брой. Лекарите под 60 години са 45, а 27 са сестрите под 60 години. Това беше една от силните болници в Пловдив и смятам, че това решение бе правилно. Защото болницата е ниско натоварена като работа. Все пак, нека да бъдем честни, големите болници трябва да бъдат оставени да работят и с пациенти с други заболявания. „Св. Мина“ е в близост до две други болници със сериозен брой интензивни легла. Оттам нататък започна да се спекулира с темата. Декларира се липса на подготовка, липса на кадри. От областния щаб изпратихме 10 стажант-лекари и 4 стажант медицински сестри. Командировахме екипи от две други частни болници, но в един момент решихме, че това обществено напрежение ще рефлектира върху доверието в самата болница. А това в дългосрочен план ще бъде изключително вредно. Медицинският щаб продължаваме да носим своята отговорност, но смятаме, че отговорността в настоящата ситуация трябва да е солидарна. С това вече затваряме темата за болница „Св. Мина“.
-А защо не чухме нито едно съболезнование по повод двамата мъже, които бяха оставени да висят на стълбите на новото Ковид отделение в болница „Св. Георги“? И дали има някакво развитие по назначените проверки по този случай?
-Не знам защо не сте чули нито едно съболезнование. Разбира се, и сега изказвам своите съболезнования на близките. Недопустимо е това, което се случи и смятам, че никой не го приема това за нормално. Не мога да говоря за проверките, защото се самосезира и прокуратурата и защото лечебното заведение също извършва проверка. Но нека да погледнем и от другата страна. УМБАЛ „Св. Георги“ е най-голямата болница в България. Там работят около 3 000 души. Отделно от това болницата от самото начало на пандемията е на първа линия, от първия ден. 1/3 от пациентите, които са минали през пловдивските болници, са минали именно през „Св. Георги“. Там се поемат най-тежките случаи. Дори ако погледнем хоспитализациите от Спешна помощ, над 50% се поемат пак от „Св. Георги“. Трябва всички да сме наясно обаче, че и напрежението, и умората, са факт сред медиците във всички болници.
-Вие ще се ваксинирате ли, когато пристигнат в Пловдив ваксините срещу Ковид?
-Последното нещо, което бих направила, е това за себе си. Преди аз да се ваксинирам, трябва да се ваксинират медиците, възрастните хора, хората от социалните домове, хората с хронични заболявания. Последно бих мислила за себе си.
-Съжалявате ли вече, че приехте да станете областен управител на Пловдив и ви се стовари тази тежка ситуация с Ковид, критикуват Ви много, но пък демократично общество сме – нормално е да има критики?
-Не, категорично не съжалявам. Ако се върна една година назад, пак отново бих приела. За мен да заемаш определен пост е да бъдеш отговорен и със своите действия да доведеш до разрешаването на проблеми било то за община, или регион, или сфера, в която работиш. Аз осъзнавам и виждам, че в момента е много по-комфортно да стоиш отстрани, да не носиш отговорност, да не взимаш решения. Това е сигурен начин да не трупаш каквито и да е негативи. Да, сега ситуацията е необичайна и сложна. Наистина се взимат понякога тежки решения. В Пловдив и областта организацията беше създадена още към дата 1 септември 2020г. Впоследствие само се допълваше, но всички трябва да знаят, че при този скок и при това натоварване на здравната ни система, няма как всичко да бъде перфектно. Извинявам се на хората, но се прави всичко възможно. Така че, въпреки негативите, пак бих приела и пак бих работила със същото темпо и със същата отговорност за обществото.
-Предстоят празници – 8-ми декември, именни дни? Какво ще посъветвате хората?
-Да бъдем отговорни, защото каквито и мерки да се вземат, ако всеки един от нас не осъзнава своята собствена отговорност, няма как мерките да доведат до ефект. Няма как да сложим полицай и проверяващ на всяко място. Това, което се случва, е в резултат на нашата лична и колективна отговорност като общество.
-Какво си пожелавате в личен план?
-Здраве на първо място. Най-важното. Това го желая на всеки един човек. На себе си също пожелавам сили и търпение.
СВ:
Родена на 16 Януари 1979г.;
Завършва ХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ с английски и немски език;
Завършва „Право” в ПУ “Паисий Хилендарски”;
Доктор по Конституционно право с тема на дисертацията „Местната власт в условията на членство на България в Европейския Съюз“;
Адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив;
Специализира “Британско право и право на Европейския съюз” в “Кеймбридж”;
През 2014г. специализира в САЩ по програма „Младите лидери на България – Обучение на млади професионалисти в сферата на правосъдието“. Специализира “Корпоративно управление и ценни книжа” и „Патентно право”;
