Китайският президент Си Дзинпин призова за изграждането на „мостове“ в световната икономика, съобщава „Ройтерс“.
Той отправи апела си в момент, когато Пекин води икономически, търговски и териториални спорове със свои съседи и търговски партньори.
Втората по големина икономика в света никога няма да напусне пътя на мирното развитие, заяви Си на конференция за отбелязване на ръководните принципи на Китай за външните работи, формулирани за първи път преди 70 години.
Тя също така няма да се превърне в „силна“ държава, която се стреми да доминира над другите, увери той пред присъстващите, сред които бившият президент на Мианмар Тейн Сейн и Нонг Дък Ман, бивш генерален секретар на Виетнамската комунистическа партия.
„Изправени повече от всякога пред историята на мир или война, просперитет, единство или конфронтация, ние трябва да съхраним духа и смисъла на Петте принципа на мирно съвместно съществуване„, настоя Си.
Те за първи път са формулирани в споразумение от 1954 г., сключено с регионалния съперник Индия за общата хималайска граница. На първия ред за публиката, запазен за почетни гости, обаче не присъстваха индийски официални лица.
От 50-те години на миналия век управляващата комунистическа партия на Китай премина от това да бъде непризнавана от ООН до това да се похвали с най-големия дипломатически отпечатък в света и да управлява икономика на стойност 18,6 трилиона долара.
В момента Пекин показва признаци за желание други страни да го видят като тежка категория в дипломацията, въпреки че някои държави го обвиняват в икономическа принуда и нелоялна конкуренция.
След като Китай посредничи за изненадващото разведряване на отношенията между Иран и Саудитска Арабия миналата година, китайският първи дипломат Ван И заяви, че страната ще продължи да играе конструктивна роля в справянето с проблемите на „горещите точки“ в света.
Нежеланието на Пекин да осъди нахлуването на Русия в Украйна и стремежът му към „безгранично партньорство“ с Москва обаче са пречка пред тази амбиция. Китай пропусна проведената в Швейцария среща на върха за мир в Украйна по-рано този месец.
Търговските връзки на Китай с Европейския съюз също са под напрежение, тъй като блокът от 27 страни членки планира да наложи допълнителни мита върху произведените в Китай електрически превозни средства. Това би отворило нов фронт в тарифната война на Запада с Пекин, започнала с първоначалните мита на Вашингтон от 2018 г.
ЕС обвинява Китай, че наводнява пазара му с евтини електромобили, произведени от китайски автомобилни производители, които са се възползвали от големи държавни субсидии.
„В ерата на икономическата глобализация това, от което се нуждаем, не е да създаваме пропасти на разделение, а да изграждаме мостове на комуникация и да не повдигаме желязната завеса на конфронтацията, а да проправим пътя на сътрудничеството„, подчерта Си.
Китай използва по-мек тон в някои скорошни отношения със света, освобождавайки австралийски журналист от затвора и стабилизирайки връзките си с Канбера. Освен това Пекин възобнови неформалните ядрени преговори със САЩ и се съгласи на споразумения за преструктуриране на дълга с длъжници.
Въпреки това напрежението с по-близките страни остава високо.
Връзките с Индия са напрегнати след най-голямата военна конфронтация от десетилетия на тяхната спорна граница в Хималаите през юни 2020 г., при която загинаха 20 индийски и най-малко четирима китайски войници.
Оттогава Индия постави спънки пред китайските компании за инвестиции, забрани стотици популярни приложения и намали пътническите полети, въпреки че директните товарни полети между азиатските гиганти остават непроменени.
Напрежението с Филипините в Южнокитайско море също се повиши – Манила и Пекин имат припокриващи се териториални претенции, което накара САЩ да напомнят на Пекин, че задълженията им по договора за взаимна отбрана с Филипините са железни.
„Най-добрият пример, илюстриращ успеха на Петте принципа, са отношенията на Китай с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН)„, посочи Джан Уейвей, професор по международни отношения в университета Фудан.
Филипините са член на АСЕАН.
„Европа се отклони от тези принципи и в резултат на това има конфликти“, добави той. „Дори в случая с Китай и Филипините. Китай прибягна само до водни оръдия – нито един изстрел„.
