На днешния 24 май – Ден на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, когато Православната църква почита и паметта на 318-те свети отци от Първия Вселенски събор, отец Давид Йовчев произнесе проповед в храм „Св. Мина“ във Велико Търново, посветена на истината във вярата, смирението и духовната отговорност на човека.

В словото си той припомни значението на Първия вселенски събор и борбата срещу ереста на Арий, който отричал Божествената природа на Иисус Христос. Отец Давид подчерта, че именно съхраняването на истинската вяра е дълг на Църквата – както на епископите и свещениците, така и на всички вярващи.

Той посочи, че Апостолът и Евангелието са неразривно свързани с изповядването на Христос не само като Син Човечески, но и като Син Божий. Според него ереста на Арий е била опасна именно защото е подменила тази истина и е успяла да заблуди дори хора от самата Църква.

В проповедта си отец Давид разказа и поучителен пример за патриархът, който, макар да бил подложен на натиск от императора, не пожелал да приеме лъжата и започнал горещо да се моли Христос да не допуска „вълкът сред овците“. Свещеникът подчерта, че и днес човек може да противостои на заблудата чрез молитва и упование в Бога.

„Да се молим истината винаги да се проявява в нашия живот. Да се молим Бог да ни напътства, да ни изправя и да не допуска да се отклоним“, призова отец Давид.

Той предупреди и за опасността от самозабравянето и гордостта, когато човек започне да вярва, че сам притежава цялото знание и може сам да говори от името на Църквата. По думите му именно така започва падението – чрез високомислието и забравата, че всичко добро идва от Бога.

Отец Давид направи паралел и с грехопадението, като отбеляза, че дяволът – носителят на светлината преди падението си – се е самозабравил и е повярвал, че славата принадлежи на самия него.

„Всеки един от нас, стоейки в Църквата, е длъжен да внимава над себе си и да се пази от високомислието на знанието“, каза още той.

В края на проповедта свещеникът напомни за Христовата молитва към Неговите ученици и към всички вярващи – молитва, изпълнена с любов към хората, „които е придобил с кръвта и смъртта Си“. Той призова християните да подхождат към духовните въпроси със смирение, молитва и търсене на Божието напътствие.

„Имаме най-големия дар – свободата. Но ако я използваме, за да просим от Бога разум и напътствие, тогава Той ще ни води. Ако обаче забравим да търсим Божията воля, можем сами да се превърнем във вълци“, каза отец Давид.

Той завърши словото си с призив вярващите да пазят страха Божий, смирението и духовното дръзновение, като във всичко търсят Божията помощ и истина.