700 000 евро на месец допълнително струва войната на белгийски превозвач в ЕС. Третата поред енергийна криза е и политически импулс за създаване на дългосрочни мерки. Първата възможност е неформална видеоконференция на енергийните министри на 31 март.

Европейските икономики отново се оказват в период, оформен от последователни сътресения и структурни промени. Последиците от пандемията от COVID-19, ескалиращото геополитическо напрежение и фрагментацията на световните търговски отношения преоформят транспортните потоци. Това принуждава организациите да преосмислят начина, по който се проектират и управляват веригите за доставки. Продължаващите конфликти в Украйна, Централна Америка и Близкия изток, нарастващата стратегическа конкуренция в Азия и по-широката икономическа и политическа несигурност вече не са външни фактори, а активни ограничения върху транспортните системи.

Европейските пристанища, спедитори, оператори на терминали в транспорта са гръбнакът на процъфтяващите общности. Сега обаче те са изправени пред множество предизвикателства, които заплашват способността им да растат и да процъфтяват, от недостиг на кадри, спешно преосмисляне на оперативни модели, преадаптиране на бизнеси, шоково нараснали оперативни разходи и с мисъл как да запазят клиенти.

За всички тези проблеми загатна един от водещите играчи не само в белгийската логистика "Есерс", които оперира и има клонове по целия свят. Разразилия се конфликт в Иран и проблемите с преминаването на Ормузкия проток са оскъпили на месец със 700 000 евро допълнително разходите. Един от начините, според мениджъра за транспортния парк на превозвача Кристофър ван ден Деле, да се излезе от ситуацията в кризата е неминуемо да вдигнат тарифите за клиентите. Пред локална телевизия той разказа изчисленията показали, че за всеки нает камион ще се налага начисление от 500 евро допълнителни разходи. Други негови колеги от транспортни фирми се опасяват, че ако ситуацията с кризата в Иран продължи, фалитите са неизбежни. 

Но дори и да предположим, че обстановката се нормализира, което на този етап не изглежда реално, анализатори казват, че на пазарите ще са необходими месеци на стабилизиране.

Затова, транспортният бизнес на Белгия призовава държавата за разумни действия и без шокови политики. Точно обратното на исканията правителството, на фона на тежката ситуация, има намерение да вдигне таксата за изминати километри по магистралите от 1 юли. Браншовите федерации настойчиво апелират за отлагане на тази мярка, защото последиците от нея ще са още по-катастрофални в средата на тази година. "Вярно е, че правителството няма контрол върху цената на петрола Brent, но може да осигури време за дишане като временно замрази това увеличение. Отлагането ще да даде възможност на компаниите да се адаптират към тежките пазарни условия, апелира една от браншовите асоциации "Фебетра"

Кризисно преструктуриране

Фландрия е икономическото сърце на Белгия и има интерес да защитава доброто здраве на транспортния сектор, казват превозвачите и пак апелират към политиците за разумни действия, защото все още продължава да бушува предишното торнадо от фалити заради войната в Украйна и последвалата криза. Според данни на асоциацията TLV през 2025 г. секторът на пътния товарен транспорт е регистрирал 413 фалита в сравнение с 307 година по-рано и 97 през 2020. Обобщението показва, че след известен спад и стабилизация, отново се задава напрежение и трябва да се действа внимателно. Задълбочен анализ на профилите на компаниите показал, че са фалирали както дребни търговци, така и ключови играчи в провинциите. Някои са били погълнати от други превозвачи, а други са претърпели преструктуриране. За всички обаче продължава да витае духът на несигурността, усещането за колапс, безпомощност и влошаваща се ситуация.

В своя статия по темата, специализираният сайт Транс.инфо обръща внимание и на друг важен фактор - продължителността на живота на една компания. 406 дела за фалити са заведени в годините след началото на войната в Украйна. Част от тези компании са имали сравнително кратък жизнен бизнес живот под 20 години. Близо половината са били на пазара за 5 години и са принудени да обявят несъстоятелност. Те са със статут на микрокомпания, чиито бизнес модел очевидно не е издържал на натиска.

Близо 29,8% от компаниите никога не са публикували баланс, което не означава непременно нередност, но показвало слаба финансова прозрачност в част от пазара. В около 11,3% от случаите младите компании отбелязали бърз растеж, последван от внезапна загуба на рентабилност.

Какви са изводите от тази статистика за регионалните играчи? Най-големият брой фалити се отнася до най-малките бизнеси и те са най-изложени на колебания в разходите и пазарните условия.

В по-голямата картина това би трябвало да е сигнал за всяко едно правителство, че стабилността на транспортния сектор остава силно зависима от маржовете, от достъпа до капитал и способността на компаниите да управляват риска на фона на нарастващата икономическа волатилност. Регулаторни фактори като европейската система ETS също може да повлияе върху маржовете и устойчивостта на превозвачите. Индикатор, който трябва да е като червена лампа пък за Европейската комисия в диалога с държавите членки за бъдещи реформи.

Свой принос към състоянието на транспортния сектор в контекста на кризата с горивата дава и бизнес организацията Voka, която отбелязва, че конфликтът прави бъдещето на сектора още по-трудно и непредсказуемо. В свои анализ се отбелязва, че браншът още не отърсил се от предишните проблеми с украинската криза в Европа като хронична липса на кадри, повишени разходи за заплати, високи цени на енергията, геополитическата нестабилност допълнително нагнетява обстановката