Икономиката на Европейския съюз е изправена пред нарастващи рискове от сериозно забавяне, като при неблагоприятен сценарий може да се доближи до рецесия, предупреждава Международният валутен фонд. Данните бяха представени по време на пролетните срещи на институцията във Вашингтон и показват отслабване на инвестициите и потреблението.
В същото време инфлацията може да достигне близо 5% при продължителен шок в предлагането. Анализът поставя акцент върху необходимостта от бързи и внимателно балансирани икономически решения.
Референтната прогноза на МВФ предвижда растеж от едва 1,1% в еврозоната и 1,3% в ЕС през 2026 г. Основните причини са по-слабата инвестиционна активност и ограниченото потребление, които вече се отчитат в първоначалните икономически данни. Това поставя Европа в уязвима позиция в момент на глобална несигурност.
За България се очаква умерен растеж от 2,8% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г. Инфлацията също ще остане сравнително висока - съответно 3,8% и 3,7 на сто. Данните показват, че страната ще се представи по-добре от средното за ЕС, но също ще бъде засегната от външните икономически фактори.
МВФ подчертава, че фискалната политика трябва да остане стабилна и да се съобразява със ограниченото пространство за разходи. Страните със висока задлъжнялост са изправени пред особено сериозно предизвикателство, тъй като не могат да си позволят ново увеличаване на дефицитите. Всяка подкрепа за енергийния сектор трябва да бъде внимателно компенсирана, за да не се задълбочават бюджетните проблеми.
Фондът предупреждава, че фискалната политика има пряко отражение върху доверието на инвеститорите. Вече се наблюдава повишение на доходността по държавните облигации на някои пазари. Това означава, че страните със високи дългове трябва да се придържат стриктно към плановете за консолидация, за да избегнат скок в разходите по заемите.
Една от най-сериозните слабости на европейската икономика остава високата цена на енергията. Разходите за индустрията са почти двойно по-високи спрямо нивата преди 2022 г. и значително над тези в САЩ. Основната причина е зависимостта от внос на петролни и газови ресурси, както и фрагментираните енергийни пазари.
Въпреки това има и положителни сигнали. Над 50% от електроенергията в ЕС вече се произвежда от нисковъглеродни източници, което намалява зависимостта от ценовите колебания на петрола. Завършването на единния енергиен пазар и по-добрата свързаност на мрежите могат да доведат до по-ниски и по-стабилни цени.
МВФ вижда сериозен потенциал в структурните реформи. Според анализа, ако Европа успее да интегрира пазарите на труда и продуктите до нивата на САЩ, производителността може да нарасне с 20 на сто. Това би мобилизирало до 800 млрд. евро допълнителни частни инвестиции в рамките на десет години.
Подобен сценарий би довел и до значително увеличение на доходите, като производството на човек от населението може да се повиши с 35 процентни пункта. Според експертите това показва, че изоставането спрямо САЩ може да бъде преодоляно чрез политики, които са изцяло в контрола на европейските държави.
