Поп певицата Михаела Филева направи едно от най-личните си признания в ефира на предаването „Животът по действителен случай“, водено от Алекс Сърчаджиева.

За първи път тя открито разказа за труден период от живота си, в който се е борила с паник атаки – тема, за която рядко се говори открито, особено в публичното пространство.

„Не всичко е цветя и рози“

В разговора Филева подчерта, че животът на сцената често изглежда бляскав и безгрижен, но реалността е далеч по-сложна.

„Много е любопитно, когато си в публичното око, хората смятат, че всичко става много лесно. Че всичко е цветя и рози. Понякога се изисква свръхсила, за да свършиш работата си днес – да излезеш, да се усмихнеш“, споделя тя.

Според изпълнителката именно откровеността за подобни преживявания може да бъде източник на сила – не само за самия човек, но и за всички, които преминават през подобни трудности.

Първите симптоми и причината

Филева разкри, че паник атаките при нея са се появили вследствие на сериозно физическо изтощение. Симптомите били типични – чувство на задушаване, силна тревожност и ускорено сърцебиене.

„Паник атаките се получиха от физическо изтощение. При мен бяха класическите симптоми“, казва тя.

Певицата подчертава, че ключът към справянето е комбинация от фактори – терапия, по-здравословен начин на живот, достатъчно сън и по-добра грижа за тялото и психиката.

Началото на битката

Първият тежък момент настъпва преди около 12 години, по време на участието ѝ в танцово риалити. Тогава ежедневието ѝ било изключително натоварено – репетиции през деня, лекции в университета и нощни участия в различни градове.

„Събираха ми се три месеца с около три часа сън на денонощие. Тогава не знаех какво ми се случва“, признава тя.

Липсата на познания за менталното здраве в онзи период допълнително усложнила ситуацията. Едва по-късно Филева потърсила помощ и успяла да се справи с проблема.

Днес – по-силна и по-осъзната

Днес певицата е категорична, че този труден период е останал в миналото. Тя използва опита си, за да говори открито и да насърчава повече хора да обръщат внимание на психичното си здраве.

Историята ѝ е напомняне, че зад усмивките на сцената често стоят невидими битки – и че търсенето на помощ не е слабост, а сила.