Неалкохолната мастна чернодробна болест засяга над 30% от общата популация и е сред най-разпространените хронични чернодробни заболявания в световен мащаб. При мъжете тя не е изолиран чернодробен проблем. Данните от последното десетилетие показват убедително, че чернодробната стеатоза (натрупване на мазнини в чернодробните клетки) и тестостероновият дефицит са взаимно обусловени – всяко от двете състояния влошава другото.

Защо при мастен черен дроб нивата на тестостерона спадат?

Черният дроб синтезира SHBG (глобулин, свързващ половите хормони) – протеин, който се свързва с тестостерона в кръвта и регулира каква част от него достига до прицелните органи и тъкани. При стеатоза синтезът на SHBG е потиснат и количеството тестостерон, с което тялото реално разполага, спада. Висцералната мастна тъкан (мазнините, натрупани около вътрешните органи в коремната кухина) съдържа висока концентрация на ароматаза – ензим, превръщащ тестостерона в естрадиол (женски полов хормон) – тестостеронът не само се произвежда по-малко, но и директно се трансформира в хормон с противоположен физиологичен ефект. Мета-анализ върху данни от над 13 700 мъже показва, че при мастен черен дроб нивата на тестостерона са средно с 2,78 nmol/l по-ниски в сравнение с тези при здрав черен дроб.

Допълнително, при стеатоза се развива инсулинова резистентност (намалена чувствителност на клетките към инсулин), която потиска хипоталамо-хипофизарната ос – системата, чрез която мозъкът сигнализира на тестисите да произвеждат тестостерон. Когато тази сигнална верига е нарушена, клетките на тестисите получават по-слаб стимул за синтез и производството на тестостерон спада допълнително.

Защо мастният черен дроб и тестостероновият дефицит вървят ръка за ръка?

Дефицитът на тестостерон потиска активността на андрогенните рецептори в стволовите клетки (незрели клетки-предшественици), което ги тласка да се диференцират в адипоцити (мастни клетки) вместо в мускулни клетки. Натрупването на адипоцити уголемява висцералната мастна тъкан, влошава инсулиновата резистентност и повишава постъпването на свободни мастни киселини в черния дроб, което ускорява натрупването на триглицериди в чернодробните клетки и задълбочава стеатозата, която продължава да потиска синтеза на тестостерон.

При мъже с хипогонадизъм (дефицит на тестостерон) и затлъстяване разпространението на стеатозата достига 85%. Данни от мрежата NASH Clinical Research Network сочат, че 26% от мъжете с мастен черен дроб имат занижени нива на тестостерон, като именно при тях стеатозата по-често прогресира до неалкохолен стеатохепатит (по-тежката, възпалителна форма на заболяването) и до напреднала чернодробна фиброза. Тази връзка се запазва независимо от индекса на телесна маса, инсулиновата резистентност и нивата на триглицеридите, което означава, че дефицитът на тестостерон самостоятелно допринася за прогресията на стеатозата, извън рамките на затлъстяването.

Лечението на хипогонадизма води ли до регресия на стеатозата?

В рамките на проучване на 505 мъже с хипогонадизъм в продължение на до 12 години се установява, че при заместителна терапия с тестостерон ундеканоат (инжекция, прилагана на всеки 12 седмици) стойностите на FLI (Fatty Liver Index – индекс за оценка на стеатозата), нивата на гама-глутамил трансфераза (чернодробен ензим, маркер за клетъчно увреждане) и серумните триглицериди спадат, докато при мъжете без терапия тези показатели остават без промяна. При мъже с диабет тип 2 и хипогонадизъм лечението с тестостерон води до документирана при ехография регресия на стеатозата след 24 месеца.

Терапията с тестостерон намалява висцералната мастна тъкан, подобрява инсулиновата чувствителност и упражнява противовъзпалителен ефект върху чернодробния паренхим. При мъже с мастен черен дроб и метаболитен синдром (съчетание от затлъстяване, повишена кръвна захар, хипертония и нарушен липиден профил) нивата на тестостерон подлежат на изследване, тъй като хипогонадизмът е чест съпътстващ проблем и лечението му може да повлияе благоприятно и върху стеатозата.

Източник: puls.bg