Днес православните християни отбелязват Лазаровден. В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос. В българските обичаи той се свързва със съзряването на жената и нейната готовност за встъпване в брак.

По традиция Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Празникът е с подвижна дата - винаги в предпоследната събота преди Великден. В Календара на християнската църква той е свързан с възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим.

Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато Исус се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г

В миналото момите излизали нагиздени със сватбени премени и венци. Те пеели и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Момите обикаляли с песни домовете в селото. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката - домашните животни.Това е обичаят Лазаруване (Боенец, Кумичене), който бележи важен етап от тяхната социализация.

Лазаровден попада във Великденския празничен цикъл, който отбелязва прехода между зимата и пролетта, между смъртта и живота. Според вярванията, на празника Цветница (Връбница), който настъпва след Лазаровден, "разпускат, пущат починалите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, вярващите отбелязват Лазарската задушница.

Според традиците, в навечерието на Лазаровден жените отиват на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура (просфорка-малки пшенични хлебчета), куча (варено жито) и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите, поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен "греене на покойниците".