Войните по света, включително разширяващият се конфликт в Близкия изток, увеличават рисковете за гражданската авиация, предупреждават от Европейската агенция за авиационна безопасност, цитирани от "Ройтерс".
Според изпълнителния директор на агенцията Флориан Гийерме, едномесечната война с Иран вече променя въздушното пространство в региона и води до сериозни затруднения за полетите, особено по маршрутите между Европа и Азия, които традиционно преминават през Близкия изток.
Допълнително напрежение създават и други конфликти, включително войната между Русия и Украйна и напрежението между Пакистан и Афганистан, които принуждават авиокомпаниите да използват все по-ограничени въздушни коридори, най-вече през Кавказ и Централна Азия.
"Концентрацията на трафика в определени маршрути и използването на нетипични трасета създават рискове за безопасността", посочва Гийерме. По думите му, въпреки че екипажите и ръководителите на полети са обучени да реагират при подобни ситуации, в някои случаи затварянето на въздушното пространство остава най-ефективната мярка.
От Европейската агенция за авиационна безопасност подчертават, че авиацията - традиционно считана за един от най-безопасните видове транспорт - е изправена пред нови заплахи, включително смущения в GPS сигналите, използване на дронове и повишен риск от инциденти при кацане и излитане.
Агенцията, която обединява 31 европейски държави, вече препоръча да се избягва въздушното пространство над Иран, Израел и части от Персийския залив поне до 10 април.
Паралелно с това се подготвят и нови правила за противодействие на нарастващия брой инциденти с дронове около летища. Според експерти част от тези случаи могат да бъдат свързани с т.нар. "хибридна война", включваща комбинация от военни действия, кибератаки и други форми на намеса.
"Днес се сблъскваме с напълно различна среда на риск", отбелязва Гийерме, като подчертава необходимостта от ясни регулации за използване на технологии за неутрализиране на дронове, особено при потенциална държавна намеса.
От агенцията разглеждат и възможността за въвеждане на конкретни технически изисквания към устройствата, използвани в близост до летищата, с цел по-добър контрол и гарантиране на безопасността на въздушния трафик.
