Държавата трябва да влияе върху пазара през регулаторите. За това настоя президентът на КНСБ Пламен Димитров пред "Нова телевизия".
Той коментира, че държавата разполага с ограничени инструменти за овладяване на инфлацията, но според синдикатите трябва да се обсъжда таван на надценките, а не на цените.
По думите на президента на КНСБ българският пазар е изкривен. Това го казва и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) със своите данни и анализи, които публикува преди няколко месеца и които останаха във въздуха, без да бъдат предприети някакви действия.
КЗК отчете, че има картел в млечния сектор, оттук нататък трябва действие. Първото, което той може да направи, е да наложи глоба в размер на 10% процента от годишния оборот на двете компании, посочи той.
"Вторият анализ, който направиха на всички храни от малката потребителска кошница, също показва изкривявания. Там също трябва да има действия. КЗК констатира надценки между 60% и 130% в доставната и крайната цена в търговските вериги", коментира президентът на КНСБ и призова за временна мярка, която да подпомогне пазара.
Пламен Димитров коментира и доходите, като отчете, че те се движат с нелоши темпове. Ръстът на средните доходи за миналата година е 12-13%, но много бързо инфлацията ги изяжда, изтъка синдикалният лидер.
Президентът на КНСБ взе отношение и по Бюджет 2026, като добави, че по него има много въпросителни.
"Бюджетът се чака дотолкова, доколкото през него ще минат всички мерки, за които говорим", посочи Димитров и допълни, че очакванията са да се подкрепят и бизнеса, и домакинствата, които са най-зле.
Той коментира още, че финансовото положение на държавата не е толкова катастрофално, но в дългосрочен план е тревожно.
Според него основната причина за увеличения дефицит са авансовите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост.
