Ще има ли проблем с лекарствените продукти, които НЗОК заплаща. Този въпрос постави Деян Денев, изпълнителен директор Асоциация на научноизследователски фармацевтични производители в България.
160 милиона лекарства годишно се консумират у нас по лекарско предписание. Те са за сериозни заболявания. От тях 57 милиона през 2025 са заплатена от Здравната каса. По линия на НЗОК звръхпотребление няма, каза Денев.
1,6 милиона здравноосигурени лица ползват тези медикамент. Това е ¼ от населението. Бюджетът на НЗОК покрива едва 70% от стойността на лекарствата. Това създава скрит дефицит на Касата.
Деян Денев посочи, че около 10% е надценката, която е регулирана.
Ние и Дания сме с най-високо ДДС за лекарствата. 40% от европейските иновативни медикаменти са налични и у нас. Това са терапии за сериозни заболявания у нас. Почти 4 пъти повече средства за лекарства на човек от населението заплащат здравните каси във Франция, Германия, Италия и Испания.
Около средата на септември парите за лекарства на Касата свършват, стана ясно от коментара на Денев.
Заради липсата на бюджет няма компенсаторни механизми, с които да се покрият липсите.
Необходимо е устойчиво увеличение на бюджета за лекарства, според него, както и разумен и предвидим таван на отстъпките. 40% от заболяванията са предотвратими, посочи Деян Денев. Но пък останалите не са и Касата ще трябва да поеме лечението. Фармацевтичните компании се надяват да се избегне проблема, който предвиждат. Според сектора устойчива система е възможна само при баланс и споделена отговорност между НЗОК и индустрията.
Здравният икономист Аркади Шарков предупреди, че бюджетът е бомба със закъснител.
България е с най-висока инфлация в Еврозоната. Тя се очаква да е 7%. Освен това България е сред най-бързо застрашаващите нации в ЕС. Близо 50% от работната сила й нас с над 45 години. Предотвратимата смъртност в България остава сред най-високите в ЕС. Около 36% доплащат домакинствата за лекарства, стана ясно от коментара му.
Разходите за здравеопазване се утрояват след 55 години. Бюджетът за здраве работи в условията на дефицит, каза той.
С 60% са нараснали разходите за здравеопазване за домакинствата за 5 години. В същото време около 11-12% от българите са здравнонеосигурени. Шарков предлага да се вдигне здравната вноска на 10%, а и да се вземат мерки за намаляване на неосигурените лица, както и целеви трансфери от акцизите върху вредни за здравето стоки. Без структурни промени, системата ще продължи да генерира дефицит, категоричен бе той.
