Социалистическите партии в Централна и Източна Европа са изправени пред дълбока криза, която, по всичко личи, предвещава краха на социализма на Изток. Последният пример е Румъния, където съюз между социалдемократи и крайната десница свали проевропейско правителство. Това пише журналистът Оливър Грим в анализ за френското онлайн издание La Matinale Européenne.

Да обедините сили с крайнодясна, антиевропейска партия, за да свалите правителството, от което сте част? За румънските социалдемократи (PSD) тази идея очевидно не е абсурдна. Във вторник те обединиха сили с Алианса за единство на румънците (AUR), за да свалят, след едва десет месеца на власт, проевропейското правителство на премиера Илие Боложан.

Пореден епизод на политически хаос в бедна страна, обременена с дефицит от 7,9%, инфлация от 9% и заплашена от загуба на 8 милиарда евро от фондовете NextGenerationEU.

Човек би могъл да очаква ожесточена реакция от Партията на европейските социалисти (PES), към която принадлежи Социалдемократическата партия на Румъния (PSD). Случи се обратното. "Във време на политическа несигурност Румъния се нуждае от яснота, стабилност и ръководство, което действа в интерес на своите граждани", заяви ПЕС, без да й мигне окото. Организацията "твърдо подкрепя" решението на своите румънски другари да свалят правителството.

Подобна снизходителност е причина за безпокойство, но е разбираема. Социалдемократическата партия е една от последните останали леви партии на изток от река Одер. Тя изпрати 11 членове в Европейския парламент: повече от всяка друга социалистическа делегация в Източна Европа.

Навсякъде другаде, от Балтийско до Черно море, левицата се срива. Социалдемократите са изчезнали от парламентите или оцеляват само като второстепенни играчи. Унгария предлага най-поразителния пример. Доскоро, преди парламентарните избори на 12 април, Клара Добрев, лидер на Социалдемократическата партия (ДК), все още вярваше в нейните шансове. За нея отпадането на партията ѝ от парламента беше изключено, тъй като това би отклонило ценни гласове от партията "Тиса" на Петер Мадяр, която се противопоставяше на управляващата партия Фидес. Резултатът: ДК получи 1,10% от гласовете. Минималният праг за влизане в парламента е 5%. За първи път от падането на Желязната завеса в унгарския парламент няма представени социалдемократи.

И това не е случайно. Миналия октомври социалдемократите бяха изхвърлени от чешкия парламент с 4,3% от гласовете. Съюзът им с комунистите в обща листа не промени нищо. В България същата съдба ги сполетя седмица след унгарските избори: едва 3%. В Словения социалдемократите успяха леко да подобрят позицията си, като получиха малко под 6,7% от гласовете преди две седмици, но лявоцентристкото правителство на Роберт Голоб, в което участваха, падна.

Литва е единствената държава-членка на ЕС с комунистическо минало, където социалдемократите в момента ръководят правителството. Но подкрепата за партията на премиера Инга Ругинене е слаба: според Politico, тя събира средно 14% от гласовете.

Социалдемокрацията е извън играта в Централна и Източна Европа. Междувременно Зелените са практически невидими. Най-силната партия остава хърватската "Можемо!", представена в парламента (Сабор), която събра около 14% от гласовете, изоставайки от консервативните HDZ и социалдемократите в опозиция.

Тази забележителна слабост на левите партии в бившите комунистически страни може да се обясни с исторически и съвременни фактори, анализира Кай-Олаф Ланг от Германския институт по международни въпроси и сигурност (SWP) в интервю за La Matinale Européenne.

"Реалният и потенциален електорат на социалдемократическите партии в този регион на Европа се придържа към значително по-силни консервативни ценности. Те имат малък или никакъв афинитет към прогресивната ценностна система, внесена от Западна Европа", обяснява той.

И все пак съществува и винаги е съществувал голям сегмент от избирателите, които подкрепят леви политики, поне по икономически въпроси. "Социалдемократическите партии там имат силна електорална база, изискваща социални политики, различни от тези в Западна Европа, където социалдемокрацията е вкоренена предимно в индустриалните и градските центрове", посочва Ланг. "За известно време някои избиратели в селските и периферните райони също бяха възприемчиви към тези партии."

Парадоксално, но най-добрият пример за това явление е полската партия "Право и справедливост" (ПиС), която беше на власт дълго време. "Тя се определя като дясна партия и като цяло се възприема като такава", отбелязва Ланг. "Но всъщност следва "социално-патриотична" линия. По социално-икономическите въпроси е позиционирана по-скоро в центъра-ляво. Застъпва се за консервативна социална държава. И това намери отзвук. А традиционните леви партии нямаха какво да предложат в опозиция."

Този профил - етатистки по икономическите въпроси и консервативен по социалните въпроси - действа и в Словакия, както е видно от премиера Роберт Фицо и неговата партия "Смер". Той води "националистическа, етатистка и социалистическа" политика, което доведе до изключването на партията му от Партията на европейските социалисти през 2023 г. Това изглежда не притеснява твърде много Фицо, особено след като позицията му му позволи да изгради съюзи с бившия унгарски премиер Виктор Орбан и чешкия му колега, бившия либерал Андрей Бабиш.

Милиардерът Бабиш е всичко друго, но не и човек на левицата. Но той е видял възможност: електорат, изоставен от социалдемократите. Пенсионерите и работническата класа до голяма степен допринесоха за победата на неговата партия ANO през октомври.

За да разберем краха на левицата в Източна Европа, трябва да се върнем към революцията от 1989 г. и последвалото десетилетие. След падането на Берлинската стена, бившите комунисти, преименувани на социалдемократи, се възползваха от пазарните реформи, за да се завърнат на политическата сцена. "Те се представиха добре през 90-те години, обещавайки да компенсират ефектите от реформите", спомня си Ланг. "Но не спазиха думата си. Реформите бяха добри за държавите, а не за техните разочаровани избиратели."

Арогантността на управляващите и многобройните скандали впоследствие нанесоха последния удар на левицата в Източна Европа. Клара Добрев е отличен пример. Произхождаща от аристокрацията на Комунистическата партия, тя и бившият ѝ съпруг Ференц Дюрчани олицетворяваха политическия елит, който толкова лесно премина от комунизъм към социалдемокрация. Тайно записаните и по-късно публично оповестени признания на Дюрчани, че е лъгал "от сутрин до вечер", допринесоха значително за завръщането на Орбан на власт през 2010 г.

Кай-Олаф Ланг не предвижда обръщане на тази тенденция в краткосрочен план: "Дори някои отделни проекти да се реализират, не виждам устойчива динамика, която би позволила на прогресивните социалдемократически партии или зелените движения да се утвърдят здраво в Централна и Източна Европа." Той разглежда това като предупреждение към техните колеги в други части на Европа: "Това може да е бъдещето и за много партии в други части на континента."