Покрит със сняг през голяма част от годината, връх Олимп - митологичният дом на 12-те олимпийски богове - вълнува човешкото въображение от хилядолетия. Планината се издига на 2918 метра почти от морското равнище, а древните гърци вярвали, че на най-високия ѝ, често забулен в мъгла връх, се намира тронът на Зевс.

Сега Гърция се надява най-високата ѝ планина да бъде включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като обект със смесено културно и природно значение. Кандидатурата ще бъде обсъдена на заседание на Комитета за световното наследство в южнокорейския град Пусан, което започва в неделя и продължава до 29 юли.

„Олимп е нашият живот. Това е мястото, където сме израснали“, заяви Евангелос Геролиолиос, кмет на община Дион-Олимп, чийто административен център е Литохоро - основният град в подножието на планината.

„Това е мястото, което виждаме всеки ден, но същевременно то носи митология, история, биоразнообразие, изключителна красота и огромна културна тежест“, добави той.

Обителта на боговете

Малко места са толкова тясно свързани с древногръцката митология, колкото Олимп. Според преданията именно там Зевс установил своя двор, след като свалил баща си Кронос в продължила десет години война, сложила край на властта на титаните.

Интересът към планината може да се засили и с премиерата тази седмица на „Одисеята“ на Кристофър Нолан - нова екранизация на епоса на Омир, в който Олимп е домът на Зевс и боговете, намесващи се в пътуването на Одисей.

При разкопки на един от по-ниските върхове на Олимп е открито открито светилище, като най-старите находки са от елинистическата епоха - между 323 и 30 г. пр. Хр.

Според първоначалната кандидатура на Гърция за ЮНЕСКО вероятно става дума за светилище, споменато от древния философ и историк Плутарх. През II век той описва процесии до един от върховете на Олимп, където били извършвани жертвоприношения на животни в чест на Зевс.

Планината запазва религиозното си значение и през християнската епоха. Параклисът на пророк Илия, разположен на 2803 метра надморска височина, се смята за най-високо разположения православен параклис в света.

В дефилето на река Енипеас се намират останките от манастир, основан през 1542 г. На около 20 минути пеша оттам е Светата пещера на свети Дионисий - малък параклис, изграден в пещера, от която извира вода, смятана за свещена.

Склоновете на Олимп, които достигат почти до морето, са дом и на богато разнообразие от растения и животни, включително ендемични видове. Именно съчетанието от култура, митология, природна красота и биоразнообразие е в основата на надеждите планината да получи статут на световно наследство.

„Това е място, което обичаме. Хора от целия свят идват тук, за да го видят, преживеят и почувстват. Искаме да го защитим“, каза Геролиолиос.

По думите му включването на Олимп в списъка на ЮНЕСКО би било събитие, което надхвърля местните и националните граници и засяга целия свят.

Кандидатурата не е сигурна

Гърция започва процедурата за признаване на Олимп за обект на световното наследство през 2014 г., когато го включва в предварителния си списък - задължителна първа стъпка преди официалната номинация.

Процедурата включва предварителна оценка, последвана от представяне на пълно досие. То се разглежда в продължение на 14 месеца от консултативни органи, сред които Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места и Международният съюз за защита на природата.

Препоръките им се обсъждат на годишното заседание на Комитета за световното наследство, съставен от представители на 21 държави.

Включването на Олимп обаче далеч не е гарантирано. Проектът на дневния ред за срещата в Пусан сочи, че комитетът може да върне кандидатурата на Гърция с искане за допълнителна информация.

Въпреки това местните жители се надяват културното и природното богатство на планината да ѝ осигури място в списъка и да допринесе за по-добрата ѝ защита.

Необходимост от по-строга защита

Кметът Геролиолиос призна, че включването в списъка на ЮНЕСКО ще наложи и по-големи задължения за опазване на околната среда.

За това настоява и планинският водач Бабис Маринидис, председател на Алпийския клуб в Литохоро. Според него новият статут вероятно ще привлече още повече посетители.

„Колко хора може да понесе тази планина, тази екосистема?“, попита той.

Въпреки че голяма част от Олимп е обявена за национален парк още преди десетилетия и действат редица ограничения, те често се нарушават. Посетителите редовно пренебрегват забраните за плуване или къмпингуване.

Увеличаващият се брой туристи е накарал местните власти да обсъдят въвеждането на входни такси и регистрация на посетителите.

„Преди бях против това, но при толкова много хора вече смятам, че трябва да има някакво ограничение“, каза Маринидис.

Олимп е отнел много животи

Митологичният дом на боговете привлича туристи и алпинисти от целия свят. За достигането на върха не е задължителен технически опит в катеренето, но планината не бива да бъде подценявана.

Заради бързо променящото се време и опасния терен Олимп е отнел много човешки животи. Последният смъртен случай е от 11 юли, когато 64-годишен гръцки турист почина, след като припадна на пътека.

През май спасители откриха тялото на 25-годишен испанец няколко дни след изчезването му при опит да достигне върха в снежни условия.

„Трябва да бъдеш внимателен и постоянно да мислиш за безопасността“, каза 32-годишният турист Триантафилос Яноспирос, който посещаваше планината за първи път.

„Но с добра подготовка и организация това не е нещо, от което трябва да се страхуваш“, добави той.

Ставрула Вуру, която управлява хотел в Литохоро, също подчерта необходимостта от уважение към планината.

„Всеки тръгва нагоре с желанието да покори една планина, която изисква уважение. Ако уважаваш планината, и тя ще уважава теб“, каза тя.