Фискалният съвет на Република България разгледа Годишния доклад за напредъка (ГДН) за 2026 г., представен от Министерството на финансите.

Становището се основава на анализа на предоставените данни за спазването на фискалните правила, макроикономическото развитие, бюджетните резултати, дълговата динамика и напредъка по реформите и инвестициите.

1. Спазване на плана за нетните разходи:

Докладът установява пълно изпълнение на фискалния ангажимент за 2025 г. Растежът на нетните национално финансирани първични разходи възлиза на 6,2%, в съответствие с одобрения от Съвета на ЕС темп съгласно препоръка C/2025/3700. Не се отчита отклонение спрямо заложената фискална траектория. Контролният общ баланс е нулев преди прилагането на дерогацията за отбрана. След отчитане на националната клауза за дерогация - 0,6% от БВП, свързана с увеличението на разходите за отбрана от 1,3% на 1,9% от БВП - натрупаният баланс става отрицателен в размер на 0,6% от БВП.

Фискалният съвет приема, че активирането на дерогацията е оправдано в контекста на засилените геополитически рискове и ангажиментите на страната ни към колективната отбрана в рамките на НАТО и ЕС. Същевременно се подчертава необходимостта от стриктно отчитане на тези разходи по COFOG (класификация на функциите на държавното управление) и от недопускане на прекомерно натрупване в контролната сметка през следващите години.

Освен това Фискалният съвет отново изразява резерви относно продължаващото използване на дерогацията за периода 2025-2028 г., както и относно икономическата ефективност, продуктивността и реалния принос на разходите за отбрана към развитието на българската икономика. Потенциалът за дългосрочен растеж зависи в значителна степен от степента на местно индустриално участие. Устойчиви икономически ползи могат да бъдат реализирани само ако инвестициите в отбраната водят до активно въвличане на български предприятия, технологии и работна сила, включително чрез производство, поддръжка или обслужване на придобитите активи в страната.

Отчита се и рискът от ефект на изтласкване, при който ограничени публични ресурси се насочват към отбрана за сметка на сектори с потенциално по-висока дългосрочна икономическа възвръщаемост, като образование, пътна инфраструктура, цифровизация и други капиталови инвестиции. Този риск е особено значим в условията на фискална политика, която през последните години продължава да се характеризира с хроничен дефицит - 3% от БВП през 2024 г. и 3,5% през 2025 г.

В ГДН не са формулирани достатъчно ясни ангажименти за провеждане на антициклична фискална политика в средносрочен план. По изчисления на Фискалния съвет, базирани на оценката на отклонението на реалния от потенциалния БВП за 2025 г., икономическия растеж и състоянието на пазара на труда, бюджетното салдо следва да отчита превишение от 0,2% от БВП. Дори при допустимите отклонения, максимално приемливият дефицит възлиза на -0,6% от БВП. С оглед на резултатите за 2025 г. обаче бюджетът показва структурен проблем в размер на около 3% от БВП, който не съответства на фазата на икономическия цикъл. Като се вземат предвид изискванията за поддържане на структурен буфер в бюджета, както и принципите на средносрочната бюджетна цел, чието формално отпадане не отменя практическото им приложение, устойчивият бюджетен дефицит не следва да надвишава -1% от БВП. Това показва, че бюджетните отклонения остават значително над допустимите равнища, създавайки риск от натрупване на макроикономически дисбаланси.

Посочва се, че размерът на структурния буфер, определен в законодателството на ниво 1,5% от БВП, представлява средна ориентировъчна стойност. Кризите от 2009-2010 г., сътресенията през 2014 г., както и пандемията през 2021 г. показаха, че въздействието върху бюджета може да варира значително в зависимост от мащаба на външните шокове, като в определени случаи достига до 9% от БВП. Това означава, че при сериозни икономически сътресения ефектите върху фискалната позиция могат съществено да надхвърлят нормативно заложения структурен буфер. С оглед на поддържаните бюджетни отклонения и нарастващата външна несигурност, за България по-реалистичен структурен буфер би следвало да се движи в диапазона от 3,5% до 4% от БВП, считат от Фискалния съвет. Макар това да представлява значително по-високо изискване, подобен подход, разглеждан в контекста на останалите макроикономически индикатори, подчертава необходимостта българската бюджетна политика да следва по-амбициозни цели, така че да разполага с достатъчен фискален капацитет за посрещане на мащабни външни шокове и засилваща се международна нестабилност.

Поради това увеличението на разходите за отбрана следва да бъде поне частично компенсирано чрез ограничаване на растежа на текущите разходи, включително разходите за възнаграждения и социални трансфери. Това би позволило запазване на фискалната устойчивост, без да се ограничава прекомерно пространството за продуктивни публични инвестиции.

2. Макроикономическо развитие:

Макроикономическата прогноза за 2025 г., валидирана от Фискалния съвет, се потвърждава от отчетните данни:

  • Реален растеж на БВП - 3,1% (при 3,4% през 2024 г.), подкрепен основно от вътрешното търсене (потребление на домакинствата +7,8%, инвестиции +11,4%).
  • Нетният износ има отрицателен принос (износ -2,1%, внос +5,9%).
  • Инфлация (ХИПЦ) - 3,5% средногодишно.
  • Безработица - 3,5% (исторически минимум), заетост +2,2%.
  • Номинален ръст на компенсацията на един нает - 10,4%.
  • Реална производителност на труда - само +0,9%.

Фискалният съвет отбелязва положителната динамика на пазара на труда и вътрешното търсене, но подчертава риска от прекомерна зависимост от потреблението и кредитния растеж при слабо външно търсене и нисък принос на производителността. Допусканията за 2026 г. (краткосрочен характер на конфликтите в Близкия изток и нормализиране на цените на енергоносителите) са разумни, но остават обект на значителна несигурност.

3. Бюджетно развитие:

  • 2024 г.: Дефицит 3% от БВП (в рамките на целта).
  • 2025 г.: Дефицит 3,5% от БВП, структурно влошаване (структурен баланс от -3,2% на -3,4%). В доклада се отбелязва, че при формиране на дефицита са включени повишените разходи за отбрана през 2025 г. спрямо референтната 2024 г. Допуска се, че отклонението на дефицита в размер на 0,5% спрямо допустимото ниво от 3% от БВП може да се дължи изцяло на по-високите разходи за отбрана.
  • 2026 г.: Поради политическа нестабилност (оставка на правителство в края на 2025 г. и парламентарни избори на 19 април 2026 г.) няма приет редовен бюджет. Прилага се временен закон за събиране на приходи и извършване на разходи. Фискалният съвет счита, че липсата на средносрочна рамка създава съществено ниво на несигурност и препоръчва на новото редовно правителство в оперативен порядък да представи Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и проектобюджет, съобразени с Пакта за стабилност и растеж и националните фискални правила.

4. Дълг

През 2025 г. се очаква държавният дълг да нарасне от 23,8% до 29,9% от БВП. Въпреки че равнището му остава значително под референтната стойност от 60% от БВП, темпът на нарастване заслужава внимание. Увеличението е свързано основно с необходимостта от финансиране на бюджетния дефицит, както и с капитализацията на публични предприятия. Фискалният съвет отбелязва, че дълговата траектория остава устойчива в средносрочен план, но изтъква необходимостта от внимателно управление на новия дълг, включително при евентуално поемане на допълнителни заеми по линия на инструмента SAFE за отбрана. При запазване на високи дефицити и разширяване на дълговото финансиране се повишават рисковете от постепенно влошаване на фискалната позиция, засилване на зависимостта от нов дълг и задълбочаване на фискалната илюзия.

5. Реформи и инвестиции:

До април 2026 г. са отчетени като "изпълнени" 24 реформи и инвестиции, останалите са в процес на изпълнение. Напредъкът е видим в ключови области (устойчиви финанси, бизнес среда, енергетика, цифровизация, отбрана и др.). Грантовете по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) са нараснали значително през 2025 г. (1,3% от БВП в приходи). Фискалният съвет оценява положително отчетения напредък, но подчертава, че реалният ефект върху потенциалния растеж и производителността все още е ограничен. Необходима е по-висока скорост на изпълнение и мониторинг на качеството на реформите.

Основни рискове:

  • Политически риск: Липсата на редовен бюджет за 2026 г. и потенциална необходимост от нов/преработен НСФСП след формиране на правителство.
  • Фискални рискове: Натрупване на отрицателен баланс в контролната сметка; растящ дефицит и лихвени разходи; натиск върху приходите.
  • Макрорискове: Ниска производителност, влошаване на текущата сметка (-5,7% от БВП) и зависимост от вътрешно търсене.
  • Външни рискове: Геополитика, енергийни цени, забавяне на партньорите от ЕС.

Фискалният съвет дава следните препоръки:

  1. Новото правителство да представи в оперативен порядък актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и бюджет за 2026 г., осигуряващи спазване на фискалните правила.
  2. Да се ускори изпълнението на структурните реформи, насочени към повишаване на потенциалния растеж и производителността.
  3. Да се засили фискалната дисциплина при публичните разходи, включително разходите за отбрана, и да се избягва натрупването на дефицит.
  4. Да се засили мониторингът върху структурата и устойчивостта на дълга и текущата сметка.
  5. Поради съществените отклонения от средносрочната фискална цел и недостатъчното ниво на структурния антицикличен буфер, е необходимо бюджетните цели и фискалната рамка да бъдат преразгледани и преформулирани в по-амбициозна посока, така че да осигуряват по-висока устойчивост, адекватни буфери и ефективно ограничаване на макроикономическите дисбаланси.

Фискалният съвет заключава, че фискалната позиция на страната остава устойчива, а присъединяването към еврозоната от 1 януари 2026 г. представлява важен институционален и икономически успех. Наред с това обаче политическата нестабилност, забавянето при формирането на бюджетната рамка за 2026 г. и продължаващите геополитически кризи създават съществени рискове пред средносрочната фискална перспектива.

Отбелязва се, че придържането към параметрите на фискалния път, който следва да се разглежда като максимално допустимо равнище на бюджетните разходи, не осигурява само по себе си необходимите и достатъчни условия за постигане на макроикономически баланс.

Фискалният съвет счита, че вътрешните бюджетни цели и ограничения следва да бъдат по-амбициозни, за да гарантират устойчивост на публичните финанси и ограничаване на икономическите дисбаланси. Той подчертава, че формирането на редовно правителство и приемането на реалистичен, дисциплиниран и устойчив бюджет са от ключово значение за запазване на доверието на пазарите, ограничаване на фискалните рискове и продължаване на положителната икономическа траектория.