Децата на България отново получиха "среден 3" от държавата. И това не е новина - това е диагноза, която се повтаря вече 15 години. На Деня на детето България отново се оказва с посредствена оценка за грижата към най-малките си граждани. Това показва традиционният "Бележник" на Националната мрежа за децата, който вече 15 години измерва как държавата се справя с детските политики.
"Чудесно е, че на 1 юни говорим за децата. Освен балоните и бонбоните обаче трябва да погледнем и как държавата реално се грижи за тях", заяви пред bTV Мария Бресничка от Националната мрежа за децата.
Според нея най-тревожното е, че оценката остава непроменена повече от десетилетие.
"Бележникът показва едно и също - среден 3. Не само тази година. През всичките 15 години", добави Бресничка.
Един от най-сериозните проблеми според организацията е липсата на институция, която да носи ясна отговорност за детските политики.
Допълнителен сигнал идва и от парламента - от края на май вече няма и специализирана комисия, занимаваща се с демографската политика, децата и семейството.
"Всичко, което се отнася до децата, ще бъде разглеждано между другото", предупреди Бресничка.
Най-слабата оценка в доклада е за детското благосъстояние.
Данните са тревожни - една трета от българските деца живеят в риск от бедност и социално изключване. Това означава не просто липса на пари. Това означава деца без втори чифт обувки. Без книги, подходящи за възрастта им. Без колело. Без възможност да отпразнуват рождения си ден.
"Детската бедност е липса на достъп - до образование, здравеопазване и възможности", каза Бресничка.
Според нея държавата основно компенсира проблема чрез социални трансфери, вместо да го решава системно.
Според Националната мрежа за децата поредицата случаи на насилие показват едно - институциите продължават да действат разпокъсано.
"Нито едно министерство само не може да реши този проблем", посочи Бресничка.
По думите ѝ образованието, социалната система и МВР трябва да работят координирано, ако защитата на децата е реален приоритет. България продължава да няма Национална стратегия за детето - документ, който по закон трябва да съществува, увери тя.
Според нея проблемът не е сградата, а липсата на ясна политика - кой ще работи там, как ще бъде финансирана и какъв модел ще следва. Въпреки критиките, организацията отчита и положителни промени - повече психолози в училищата и закриването на големите домове за деца.
"Проблемът е, че тези промени са малки, частични и на парче", каза Бресничка. И отправя едно напомняне: "След 1 юни идва 2 юни. А децата все още са там."
