България като цяло подкрепя 21-вия пакет от санкции на ЕС срещу Русия, но не и частта за енергийния сектор и санкционирането на руския патриарх Кирил. Това стана ясно от думите на външния ни министър Велислава Петрова-Чамова относно позицията на страната ни по въпроса.

Тя обясни, че санкциите имали за цел да окажат икономически последствия, така че да се стигне до ситуация, в която продължаването на войната не е добро решение и да се седне на масата на преговори.

Но когато става въпрос за санкции, които имали символен характер, а не икономически последствия, България се противопоставяла на такъв тип санкции.

Като такъв тип - символични - санкции Петрова-Чамова определи предложението да се санкционира руския патриарх Кирил.

"Този случай влиза в категорията символни санкции, които имат потенциала да бъдат контрапродуктивни, защото създават среда, в която да се води антиевропейска пропаганда в посока на това, че Европа се меси в църковни дела", обясни МВнР министърът.

Тя не смята, че "ограничаването на финансовите активи в определени банки на руския патриарх ще предотврати дейността му, каквато и да е тя".

От думите на Велислава Петрова-Чамова стана ясно, че България не подкрепя и част от енергийните санкции, които ще повлияят на енергийната стабилност на България и уточни, че част от тях могат да имат влияние върху дъщерни дружества на "Лукойл".

Външният министър допълни, че все още новият пакет от санкции се дискутира на ниво ЕС и много държави имали резерви, тоест пакетът все още не е в крайния си вид.

ЕС се опита да санкционира Кирил през 2022 година, но тогава решението беше блокирано от Унгария, когато премиер беше Виктор Орбан, като тогава той определи това като въпрос на религиозна свобода.