България отново се нарежда сред трите държави в Европейския съюз с най-ниско съотношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2026 г., след като в края на миналата година временно отпадна от тази група, показват публикуваните във вторник данни на Евростат.
В края на първото тримесечие на 2026 г. държавният дълг на България възлиза на 28,5% от БВП. По-ниски стойности са отчетени единствено в Естония - 25,2%, и Дания - 26,8%. На четвърто място е Люксембург с 29,2%.
Така България си връща мястото сред трите най-слабо задлъжнели държави в ЕС. В края на четвъртото тримесечие на 2025 г. страната беше на четвърта позиция с дълг от 29,9% от БВП, след Естония (24,1%), Люксембург (26,5%) и Дания (27,9%).
За тримесечие съотношението на държавния дълг към БВП в България е намаляло с 1,3 процентни пункта - от 29,9% на 28,5%. Това е едно от най-големите понижения в Европейския съюз, като по-голям спад отчита единствено Гърция - с 2,6 процентни пункта. Следват Нидерландия (-1,0 процентен пункт) и Словения (-0,9 процентни пункта).
В същото време средното равнище на държавния дълг в ЕС и еврозоната продължава да се увеличава. В края на първото тримесечие на 2026 г. държавният дълг достига 88,9% от БВП в еврозоната при 87,7% три месеца по-рано, а в целия Европейски съюз нараства от 81,8% до 82,9%. На годишна база показателят също се е увеличил както в еврозоната, така и в ЕС.
Най-високи нива на държавен дълг към БВП са отчетени в Гърция (143,5%), Италия (138,9%), Франция (117,6%), Белгия (109,1%) и Испания (101,6%).
Въпреки добрата позиция по отношение на общото ниво на задлъжнялост, България е сред държавите с най-голямо увеличение на показателя на годишна база. Спрямо първото тримесечие на 2025 г. съотношението на държавния дълг към БВП е нараснало с 4,8 процентни пункта, което е второто най-голямо увеличение в ЕС след Финландия (5,5 процентни пункта). Пред България по този показател са още Полша (4,5 процентни пункта), Румъния (4,3 процентни пункта) и Франция (4,0 процентни пункта).
