"Събираме се в един преломен момент, в който международната сигурност преминава през изпитания, каквито не сме виждали от десетилетия", посочи президентът Илияна Йотова на конференцията "Към споделена регионална сигурност за мир, стабилност и сътрудничество на Балканите и Черно море", организирана от фондация "Фридрих Еберт" и Института за икономика и международни отношения.
Този геополитически разлом преминава именно през територията на България и страните от Източна Европа, подчерта тя. Очевидно е, че днес сигурността не може да бъде гарантирана само от една държава и нито една страна не може сама да гарантира своята сигурност.
"Тази сигурност изисква воля, солидарност и стратегическо сътрудничество", коментира президентът.
Твърде често се задоволяваме с общите позиции, без България да добавя нито един специфичен нюанс, отбеляза Йотова и допълни, че това трябва да се промени.
Променената геополитическа реалност, по думите ѝ, подчертава значението на Балканите за сигурността и просперитета на Европа. Светът около нас се променя по-бързо, отколкото променяме собствените си политики, сподели тя. Войната в Украйна превърна темата за сигурността в център на европейския дневен ред, а енергията се е превърнала в стратегическо оръжие, коментира президентът.
По думите ѝ Черно море дълго време не е присъствало в големите европейски политики, но днес вниманието е насочено именно към региона. Войната в Украйна показва, че Черно море не може да бъде разглеждан само като периферия на европейската сигурност, допълни тя. Сигурността на морските маршрути е от ключово значение за международната търговия и енергийната независимост, подчерта Йотова.
Съвместно с Румъния се развива концепция за съвместен център за укрепване на морската сигурност, посочи тя. Целта е създаване на гражданска мрежова структура с аналитични функции, базирана на експертния капацитет на двете държави. Центърът ще повиши ситуационната осведоменост, защитата на морската инфраструктура, противодействието на хибридните заплахи и реакцията при бедствия и екологични кризи, разясни вицепрезидентът. Необходимостта от подобен център се е откроила и след инцидента с дронове в румънско пристанище, допълни тя.
Йотова изтъкна, че е категорично против Черно море да се разглежда единствено като милитаризирана зона, а подчерта, че то е изключително ценно природно богатство за България. "Трябва много внимателно да следим развитието на ситуацията, за да не се стигне до негативни последици за туризма", заяви тя.
Модернизацията на армията трябва да се основава на реалистични цели и конкретни срокове, подчерта още президентът. За да бъде постигнато това, тя заяви, че разчита новото правителство първо да се справи с икономическите предизвикателства.
Йотова коментира и стратегическото значение на Коридор № 8. Тя подчерта необходимостта от ускорено развитие на транспортната и енергийната свързаност по оста Север-Юг чрез сътрудничество между България, Гърция и Румъния. Сред ключовите проекти тя открои тунела под Шипка, моста Дунав 3 при Русе-Гюргево и Вертикалния газов коридор. Според нея България има стратегическа роля в новите сухопътни транспортни коридори на фона на нарастващите рискове по морските маршрути.
"Истинската сигурност не се изгражда единствено чрез военни способности и отбранителни стратегии, а чрез доверие, свързаност и общи решения", подчерта президентът.
Един от най-сериозните въпроси пред Източна Европа е демографската криза, отбеляза тя. "Трябва да преминем от политики, създадени за младите хора, към политики, създадени заедно с тях", сподели Йотова.
"В днешния свят темите за свързаност и сигурност вървят заедно", заяви президентът.
