Цените на "Гражданска отговорност" следват европейските правила и реалната цена на риска, като отразяват растящите разходи за обезщетения и необходимостта от финансова сигурност при тежки инциденти. Това се казва в становище Асоциацията на българските застрахователи (АЗБ) за поскъпването на застраховката за тежкотоварни превозни средства.
В края на април мотоклубове от цялата страната обявиха протестна готовност заради близо двойно поскъпване на "Гражданска отговорност". Комисията за финансов надзор" (КФН) се самосезира по сигнали от засегнати граждани и публикации за необосновано увеличение от страна на някои застрахователни компании, като започна проверка за начина формиране на цените и техническите обосновки за увеличението, където има такова.
За миналата седмица беше насрочен протест, който бе отложен за настоящата заради полагането на клетвата на кабинета на Румен Радев. Той бе организиран от Съюза на международните превозвачи (СМП), Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ), с подкрепата на представители на целия транспортен Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и мотоклубовете.
Днес стана ясно, че мотоциклетни 79 мотоклуба и групи от цялата страна организират национален протест на 15 май 2026 г. срещу драстичното подкъпване на застраховка "Гражданска отговорност" за мотоциклетите, което според тях е необоснован, както и срещу липсата на реална институционална реакция по проблема. Протестните действия ще се проведат по места в различни градове на страната чрез временни блокади на основни пътни артерии, магистрали и ключови транспортни направления от и към Европа. Според мотористите реалното увеличение на застрахователните премии за мотоциклетите в много случаи надхвърля 80%, въпреки официалните твърдения за средно увеличение от 10-13%.
Във връзка с поскъпването на застраховките за тежкотоварни превозни средства Асоциацията на българските застрахователи посочва, че по данни на КФН през 2025 г. приходите по "Гражданска отговорност на автомобилистите" са нараснали с около 3%, докато изплатените обезщетения са се увеличили с над 31%, което довело до сериозен натиск върху системата. от АЗБ изтъкват, че При товарните превози рискът е допълнително завишен. По данни на КФН честотата на щетите при тежкотоварните автомобили над 5 тона е около девет пъти по-висока от тази при леките автомобили, а средната щета е приблизително три пъти по-голяма. За периода 2020-2025 г. средният размер на щетите при тези превозни средства е нараснал с над 50%, в съответствие с общото ниво на инфлация в Европа. Според браншовата организация освен това България е сред държавите с най-много щети, причинени в чужбина от регистрирани у нас превозни средства.
Асоциацията подчертава, че казусът трябва да се разглежда през реалните икономически фактори, които влияят върху цената на застраховката, както и през правилата, по които функционира автомобилното застраховане в Европейския съюз. "Превозвачите са ключова част от икономиката и е напълно разбираемо всяко увеличение на разходите им да поражда притеснения за тяхната конкурентоспособност. Именно затова считаме за важно да внесем яснота относно факторите, които определят цената на "Гражданска отговорност", посочват от АБЗ.
От асоциацията обясняват още, че конкретните цени са предмет на самостоятелна търговска политика на всяко застрахователно дружество и зависят от собствената му оценка на риска, бизнес стратегия и пазарни цели. В становището се допълва, че цената на "Гражданска отговорност" не е административна такса, а застрахователна премия, която трябва да отразява реалния риск и очакваните обезщетения. От асоциацията обясняват, че българските застрахователи работят в рамките на общ европейски режим, при който сключена в България застраховка важи целия Европейски съюз, а при инциденти в други държави членки разходите за ремонти, медицински услуги и обезщетения могат да бъдат значително по-високи от тези у нас.
От АЗБ изтъкват също, че по данни на "Зелена карта", от 47 страни членки на системата България е на осмо място по щети, причинени от български превозни средства в чужбина.
От асоциацията посочват, че и при мотоциклетите станало проблем за застрахователите да набират достатъчно средства за изплащане на обезщетения при нивата на премиите от предишни години. Обясняват, че освен с инфлацията, недостигът на средства е свързан с висок дял прекратени полици поради неплатени разсрочени вноски. Според организацията над половината полици за мотоциклети през последните пет години са били прекратени предсрочно. "Част от тези превозни средства впоследствие продължават да участват в движението без валидна застраховка, а щетите, причинени от тях, се покриват от Гаранционния фонд. От 2020 г. насам фондът е изплатил близо 2 млн. евро по щети, причинени от незастраховани мотоциклети", допълват от АБЗ.
В становището се отбелязва също, че през последните години застрахователните пазари в редица европейски държави преминават през сходен ценови натиск заради ръста на разходите за резервни части, сервизни услуги, труд и обезщетения.
От асоциацията отбелязват, че във връзка с членството си в системата "Зелена карта" България е преминала през период на засилен мониторинг, който е официално отменен през 2025 г. Според отганизацията стабилността на системата особено сега е от ключово значение както за международния транспорт, така и за доверието към българския пазар.
От Асоциацията на българските застрахователи заявяват още, че европейската правна рамка, включително Директивата за моторното застраховане и режимът "Платежоспособност II", поставя ясни ограничения пред държавната намеса в ценообразуването. От браншовата организация отбелязват, че в този смисъл заявената позиция на правителството против административното замразяване на цени е единственият законосъобразен и икономически устойчив подход. От АБЗ обясняват, че нито застрахователите, нито националният надзор, нито държавата имат свобода да въвеждат ограничения или различни правила, а според европейските и националните регулаторни изисквания застрахователните премии трябва да бъдат формирани така, че да отговарят на принципа за достатъчност - да гарантират, че дружествата могат да изпълняват задълженията си към пострадалите лица и да изплащат обезщетения, без това да поставя под риск тяхната финансова стабилност. от браншовата отганизация уточняват, че основните фактори, които определят цената за "Гражданска отговорност", са честотата на щетите и размерът на изплатените обезщетения.
"Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" има обществена функция - тя гарантира защита на пострадалите и финансова сигурност при тежки пътнотранспортни произшествия. Ето защо цената ѝ трябва да отразява реалния риск и реалните разходи по обезщетенията", се посочва също в становището.
От АЗБ обобщават позицията си, че устойчивият и предвидим застрахователен пазар е в интерес както на превозвачите и бизнеса, така и на държавата, пострадалите лица и международната репутация на България. "Вярваме, че само в отворен и добронамерен диалог може да се гарантира избягване на напрежение, провокирано от популистки тълкувания, и да се запази стабилността на финансовата система, която е подложена на сериозен натиск", заявяват от асоциацията.
