Промените в съдебната власт досега се изчерпаха с оттеглянето на господин Сарафов от поста на главен прокурор. Това заяви бившият правосъден министър Андрей Янкулов за отказа на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да отстрани Емилия Русинова от поста административен ръководител на Софийската градска прокуратура (СГП).

"Градска прокуратура концентрира в себе си много голяма власт по наказателно преследване по най-важните казуси в държавата. Явно преди да се случи промяна във ВСС може би идеята е да се гарантира нещата да продължат да бъдат както са били", коментира той пред БНР.

По думите на Янкулов, в настоящата ситуация на върха на прокуратурата след оттеглянето на Сарафов и предвид изискването изпълняващият функциите главен прокурор да не заема поста за повече от шест месеца, не може да има окопаване и консолидация на властовия ресурс. Той допълни, че затова явно се налага нещата да бъдат контролирани по-сериозно на по-ниското ниво, което в случая е СГП.

Той коментира и новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК), която предстои да започне работа с четирима, вместо с петима членове, след Общото събрание на Върховния касационен съд (ВКС) не избра за представител на институцията в антикорупционния орган единствения номиниран - Ивайло Йосифов Иванов, който е заместник-председател на Административния съд в Русе.

"Общото състояние на институционалната среда у нас винаги съм идентифицирал като проблем, който би довел дотам, че много трудно може да се създаде перфектен нормативен механизъм, по който да се гарантира независим избор на някакви органи. В случая тази Антикорупционна комисия в новия й вид", посочи Андрей Янкулов.

По думите му най-големият проблем на прилагането на тази процедура изкристализир вчера при гласуването на Общото събрание на ВКС. "Притесни ме всичко - като се започне от единствената номинация. Законът предвиди възможност за всеки един съдия да номинира, както и всеки един адвокат. Оказа се, че от толкова много съдии и адвокати в България общо номинациите бяха четири за три места. Само по себе си това е крайно притеснително за състоянието на тези общности", заяви той.

Янкулов каза още, че в случая не става въпрос за политически избор. "За да бъде формирана по този начин Антикорупционната комисия, това беше изискване и на ПВУ за независим антикорупционен орган с разследващи функции. Затова се търсеше и мнозинство от неполитически органи", обясни той.

По думите му, за да бъде одобрен единствения кандидат за представител на ВКС в КПК, той е трябвало да получи повече от половината от гласовете на съдиите по време на избора, проведен в един тур. "Само че логиката и правилата на закона за избор не са такива. Никъде няма изискване за повече от половината от гласовете. Преминава се към гласуване на следващ тур. Имаме 25 гласа, получени от кандидата, които при една подобна процедура са доста добър резултат и напълно достатъчни да бъде избран. Цялото процедура беше така обърната, че се превръща във вот на доверие за единствен кандидат", подчерта Янкулов.

Според него има основание за атакуване на самото решение на Общото събрание на ВКС.

Той заяви също, че поведението на съдиите от Върховния касационен съд е било много разочароващо още от създаването на Механизма за разследване на главния прокурор. "На практика бойкотираха този механизъм с отказа си от участие в него, а най-нормалното нещо е наказателното преследване на главния прокурор и другите високопоставени прокурори, негови заместници, да бъде поверено именно на съдия от върховната съдебна инстанция. В нашата институционална среда няма как да се избяга и от това един неперфектен механизъм някак да бъде изпълнен с реално съдържание от хората, които ще го прилагат. На практика виждаме обратното", посочи Андрей Янкулов.