За мнозина може да изглежда екзотично, но съвсем не на шега в сряда на заседание на Вътрешната комисия на Народното събрание, председателствана от Атанас Атанасов, лидерът в оставка на „Демократи за силна България“, Бойко Рашков сподели идеи за законодателни реформи, чието реализиране би заличило с лека ръка целия европейски път на страната. И не, не звучи изобщо преувеличено, а и това, че законотворческите амбиции на бившия следовател от Народната милиция – другаря Рашков, погазват европейското право, ще се окаже най-малкият проблем. Изглежда, когато едва застанал начело на МВР като служебен министър през месец май миналата година, още в първото си интервю Бойко Рашков се зарече да отстрани водещите на сутрешния блок на БТВ, само защото не харесваше част от въпросите, той ни най-малко не си е изпуснал нервите.
Ако някой още има илюзията, че Рашков има различно от ретроградно мислене, градено в годините на късния соц, то е добре да се раздели с нея. Така ще разбере, че начело на репресивния апарат на МВР от девет месеца е човек, който се опиянява от властта, която никога не му стига и далеч по-страшното – готов е да я използва срещу всеки, който се изправи срещу него или срещу неговите ментори.
Има нещо много перверзно в това, че именно в бившия Партиен дом, на 33-та година от началото на прехода, вътрешният министър в прав текст се обяви за възстановяване на Главното следствено управление. И никой, нито един депутат, без значение дали управляващ или от опозицията, не реагира. Горкият Евгений Дайнов, дори той все още мълчи, нищо че от десетилетия е изписал стотици хиляди думи срещу Народната милиция. Рашков обаче наистина е готов с конкретни законодателни предложения, които да централизират разследванията, провеждани от службите на МВР в едно централно звено.
Лесно е да се досетим и защо ръководството на МВР иска това – за да постави под политически контрол дознателския апарат, който ще бъде заставен да разследва едни и да не разследва други, според политическите пристрастия на министър, а най-вече според неговите олигархични и лобистки зависимости.
Повтаряйки налаганата от месеци опорка, как „черната“ прокуратура пречи на полицията да разследва, Рашков поиска и разширяване на правомощията на органите на МВР. На първо място вътрешният министър е за това службите да искат директно от съда разрешение за подслушване на заподозряно за престъпна дейност лице, като така се избегне санкцията на прокурор.
На второ място, Рашков иска полицията директно да пристъпва към претърсвания и изземвания, без това да се отнася единствено при действия по неотложност. Тук отново прокуратурата не следва да се уведомява предварително. И третата идея на МВР-министър Рашков е – разследващите полицаи да имат правото да повдигат обвинения, а едва след това да уведомяват прокурорите. В рамките на заседанието направи впечатление, че Рашков бе лаконичен в споделянето на титаничните си законодателни амбиции, но за сметка на това бе поискал от анонимна депутатка от „Продължаваме промяната“ да го попита – няма ли да се нарушават човешките права и свободи. Разбира се, че не, отговори u министърът и обеща, че прокуратурата все пак ще бъде информирана, макар и доста късно.
Какво всъщност не каза Рашков на депутатите? Не каза, че ако милицията те задържи, това вече няма да е до 24 часа, а поне до три денонощия. Не би било изненада, ако министърът предложи прокурорите само формално, служебно да влизат в съдебна зала, за да защитават поискания вече от милицията постоянен арест. Рашков не каза, че ако милиционерите започнат директно да искат от съда разрешение за подслушване, то на практика те ще получат и хляба и ножа. Защото, макар формално Държавна агенция „Технически операции“ да осъществява прилагането на специални разузнавателни средства, то това право имат и отделни служби на МВР. Със заобикалянето на прокурорската санкция по въпроса за претърсванията и изземванията, отново милицията ще получи неограничени права да нахлува в офиси и домове, често без да са налице основания.
Какво би се случило, ако звучащите като хорър-идеи на вътрешния министър се реализират, т. е. бъдат приети от Четворната коалиция? България няма да се превърне в полицейска държава, а в милиционерска. Цялата власт ще е в ръцете на Народната милиция, която ще си има и Главно следствено управление, за да не се обърка някой с фуражка, че може да разследва избягал в Дубай спонсор на вътрешния министър. МВР не просто ще може да подслушва когото си поиска, но и това ще може да става и напълно законно, защото ще е достатъчно да се образува едно дознание по анонимен донос. Ако случайно пък се намери съдия, който не разреши прилагане на СРС-та, дали съответния оперативен работник утре няма да „закачи“ телефона на същия този магистрат. Реалният живот би могъл да даде още много примери, ако амбициите на Рашков се реализират.
За нещастие на министъра, който показа, че е застинал там някъде в средата на 80-те и особено в мрачните години на 90-те, България е член на Европейския съюз от 2007 г. И това изглежда, че е най-големият проблем за Бойко Рашков. Заради това не бе случайно, че министърът повтаряше – как той не предлага нещо ново и непознато, защото така било допреди 12-13-14 години. И, да, тук Рашков е прав, само че пропуска да отбележи, че промените в НПК са направени във времената, в които България затваряше преговорни глави за членството си в ЕС. И са направени по две причини – първо, за да се синхронизира българското с европейското законодателство и второ, за да се гарантират човешките права и свободи.
Истината може и да не се харесва на вътрешния министър, но именно Брюксел е този, който принуди България да реформира наказателното си правосъдие, особено що се отнася до досъдебната фаза. И никак не е случайно, че именно ролята на прокурора там е водеща. Това е така, за да се повиши качеството на разследванията, защото има съществена разлика когато разследванията се водят от опитни следователи, а не от млади и неопитни дознатели. Водещата роля на прокурора не е самоцелна, тя е такава и за да се гарантира, че службите няма да предприемат действия по подслушвания, следене, обиски, претърсвания, арести, ако не са събрани годни доказателства и за да не се стигне до набеждаване в престъпления на невинни.
Това, че прокурор, а не разследващ полицай следва да иска разрешение за подслушване, е гаранция, че слухтенето няма да е безконтролно. Рашков може да иска да живее във времената, в които „покрай сухото, може да гори и мокрото“, но не трябва да забравяме, че това, което той иска да прави с НПК, за да си осигури контрол над наказателните разследвания, отдавна е отречено в правова Европа. Не на последно място – стотици дела България е изгубила пред Европейския съд по правата на човека, именно, защото не достатъчно е гарантирала защита на интереса дори на обвиняеми, подсъдими и дори осъдени лица. Та, отсега трябва ясно да се каже, че предложенията на Рашков влизат в колизия със съдебната практика на ЕСПЧ, а ако министърът не е наясно, то е добре да му го разяснят неговите правни съветници, тя следва да се взима предвид при нормотворчеството.
Отделна, но съществена тема е, как и защо Бойко Рашков, т. е. МВР-министърът, а не Надежда Йорданова, т. е. МП-министърът, говори за промени в НПК и кой всъщност ще ги предлага и представя за обществено обсъждане. Изглежда, че Рашков се вживява като над министър, но все още в правосъдното ведомство, би трябвало да има дирекция „Нормотворчество и законодателен процес“, чието задължение е да изготвя съществени промени като тези, които вътрешен министър лежерно лансира в следобедните часове в сряда пред полузаспали депутати. Министър Йорданова обаче мълчи. Христо Иванов и той мълчи, а председателят на Вътрешната комисия Атанасов изглежда хареса идеите на Рашков, защото го върнаха в годините му когато е служил на Народна Република България.
Мълчат и всички онези правозащитници и медии, които ако предложенията на този вътрешен министър бяха авторство на МВР-министри от управлението на Борисов, Орешарски или Станишев, днес щяха да блокират „Орлов мост“, да пишат отворени писма и декларации, да искат европейска намеса и санкции. Наместо това, един от водещите адвокати по дела срещу България пред ЕСПЧ Михаил Екимджиев предлага именно МВР да може да разследва прокурори и съдии.
Освен всичко друго, предложенията на Рашков, поне що се отнася до суровата им форма, ще срещнат и конституционен проблем. Водещата роля на прокуратурата в досъдебното производство е залегнало в Конституцията, нищо, че с премиер, който я нарушава, това изглежда „дава криле“ и на министрите. Рашковите мечти може да имат проблем с конституционните норми, но това не значи, че там където има възможност да се възстанови милиционерската държава само чрез законодателни промени, това няма да се случи. За ужас на списващите в Европейската комисия годишен доклад за Върховенство на правото в България и останалите страни членки на ЕС.
Сигурно е, че с министри като Рашков, страната ни бързо ще заличи постигнатото след присъединяването си към ЕС, а Дайнов, ще не ще, скоро ще напише: „Милицията лъже, винаги и навсякъде, такава е по природа. Познавам тази u природа от 12-годишен, когато за пръв път ме „прибраха“.
/източник: „Труд“
