Не гледайте горе в заглавието, че този живот бил за смелите. Кура му Янко. За боклуците е този живот. За боклуците. Не за нас, с чистите души, които умеем да псуваме грозно, а за префинените лицемерници, с фекални сърца, които обаче скрупульозно и менторски употребяват „литературен“ език.
Не е за смелите този живот. За мръсниците е. Смелите са като деца. Верни са. А Бог изпитвал верните. Верно? Да ти имам Господа, дето все на изпитната скамейка ще те държи.
От месеци на ред става неволен свидетел на следното: Да живее простащината! Ама да живее в България, че къде другаде? ГДБОП, НСБОП, ДАНС, СОБТ….вече се обърках! Кой какъв е? От месеци се чудя дали въобще има смисъл от тия идиоти в ГДБОП, НСБОП, ДАНС, СОБТ….
История на кратко, а после вземете, че си ударете главата в станата.
Мой познат казвам познат… вече приятел.
Мой колега е само, че не е известен журналист като, а просто оператор стана неволна жертва на правосъдната система в БГ. Някой му изпратил или пък той попаднал на някакъв сайт за „реклами“… след което от въпросния сайт му изскочило известие да свли някакъв линк от сайта.
Разбира се, че ще го свали, че какво друго?
Свалил въпросния линк и какво да видиш ти: Порно с деца от преди два века. Ама наистина става дума за преди много години. Някои снимал кадри с деца, но уви това не се случва в България, а някъде из Китай…, но нашия човек ударя дъното от ГДБОП го хващат и започват да си играят с него като мишка и котка. „Я ще те съдим, я ще те оставим, я не е твоя грешка, а не твоя грешка е“.
Та както винаги досега дай да му ебем (накратко) майката.
Не стига, че е невинен, че няма вина му разбиха психиката. Човекът е под удар. Не може да работи нормално, не може да прави нищо. Що, бе?
Ще ви кажа от притесненията: съд, затвор, гавра, досие… нормално… нашите институции нямат работа с хората, които ние журналистите показваме с факти, а имат работа с невини хора… по – лесни са за пари… лесни са за тормоз.
На тия педали (гейове) в ГДБОП, НСБОП, ДАНС, СОБТ… ще им кажа следното на висок глас: ЕБЕТЕ СИ МАЙКАТА!
ОЩЕ ПО – ТЕМАТА С МОЯ ПОЗНАТ (СКОРО)! – чете надолу:
Безпардонни лицемерници, но закона не ги уви!
Преди три седмици на имейл пощата ми бе изпратен „некролог“ (глоба) от преставител на ГДБОП. Причината: „оказване на натиск върху държавна инсигния“. Ко, рече? Туй трудно го разбрах, но се оказа, че на истина в Закона има подобно изречение. Няма значение… та глоба в размер на 250 лева. Оказал съм бил като журналист натиск върху ГДБОП и ДАНС да не се занимават с оператора. Дотук О,КЕЙ платих глобата. Но им казах, че няма да се спра… казах им да прочетат Законът за радио и телевизия и да видят какви права и задължения имат журналистите.
Та надолу:
През това време, вече 3 месеца, сестра ми лежи в гроба и живее в главата ми. Вчера с последните си двеста лева купих някакви неща заради проблемите, които не бях довършил с погребението. Днес, докато отключвах апартамента ми, за да и „кажа“ на глас, но я няма, че ще прескоча само до работата, заварих леглото празно. кака се бе заминала (три месеца е така), но тя сама искаше да напусне този свят, мислейки си, че така може да „свърши завинаги“, за да не ми тежи. Тъй е всеки ден ходя с черни очила на работа и по улицата. За да не виждат колко ронеща се е душата ми.
Следващата семица:
Следващата семица – следващите десетки хиляди. Които ще трябва да плащам веднага на поредните боклуци, които крадоха, смукаха, рекетираха, лапаха кинти от нас хората. Да-да…. ще плащам, но не глоби или за некролози, а за себе си. Да. Ще трябва да плащам близо 30 хиляди лева за операция, че здравето ми рухна. И има ли избор… Има да ще се боря, но оставете ме мен. Както казват хората: „Той е журналист. Пари много има„.
Ако кака бе още жива щеше да каже: „Ще продадем имуществото си…“., но не няма да го продам ще се боря боклуци.
Впрочем, благодаря на всички тези „ангели небесни“, претърпели „болки и страдания“ от истината, изречена от мен и от сайта ми – News24sofia.eu.
Те ме научиха на най-важното: че не е имало никакъв смисъл. Абсолютно никакъв смисъл няма в това да търсиш истината, да хвърлиш цялата си енергия на прасетата, да защитаваш истината и справедливостта на същите тия прасета, самоотвержено и всеотдайно да вършиш работата си, за да помагаш на същите тия прасета да се опомнят, да започнат да мислят със сърцата си, да се изправят и да поискат свободата си.
Население, което чака едно момче да му разрива лайната и вместо него да води войните и битките му, е стадо от мърши.
Благодаря на боклуците, че ме изправиха срещу стената, на която пише: „Това е стена. И нищо друго“.
Благодаря им, че ми отвориха очите, че този живот не е за смелите. Нито за честните. Нито за верните на истината. Този живот е за измекярите, педалите, мръсниците, крадците, лапачите, лицемерните правораздаватели, които са продали душите си на дявола.
Да отваряш очите на слепите в България е занятие безнадеждно и отчаяно. Да водиш битки заради някого, е занятие, обречено на гибел.
В България всички онези, на които си помогнал, ще те стъпчат и ще заиграят хоро върху главата ти. Защото си балък. Защото са се крили зад гърба ти, докато си воювал за тяхната справедливост, и когато си я извоювал, не враговете, те те довършват.
Днес чета във форума коментари на възмутени „българи“ от силните думи, изречени от мен в един друг сайт, че съм ужасен от българите.
Възмутените са същите тия, дето търсят друг да умре, заради тях, друг да им води битките, друг да им вади кестените от огъня, а те да седят и да пърдят до жените си, и да следят „войната“ по телевизора. А после, а после… да се прилепят до поредния „победител“.
Този „народ“ не е заслужавал и не заслужава ничия саможертва. „Лудите“ – шепата хаизи, хъшове, хайдути, възрожденци, мъжкари и мъже на честта – които са отдавали сърцата си ЗА ДРУГИТЕ, са предавани от същите тия ДРУГИ, уж техни „братя“.
Този живот не е за смелите. За келепирджиите е.
Благодаря на враговете си, че ми показаха, че е трябвало да живея като тях. Че е трябвало да мамя, да храча кой с кого спал, да правя свирки на Бойко Борисов и цялата долна измет от вечни управляващи, да се продавам без никакви скрупули.
Така сигурно щях да си спестя адът, който сама си причиних, и в който живея. И щях да бъда една от тях.
Този живот не е за смелите. За боклуците е.
Те не се хвърлят като кака от гроба, за да свърши всичко. Нито от вълнолома, накъдето съм се запътил аз.
Те живеят доволно и управляват съдбите ви.
Бягайте далеч от това БЛАТО, наречено България! С всички сили, бягайте, и не се обръщайте никога назад! Тези, на които още е останала младост, бягайте!
За нас – останалите – дупката е една.
Тодор Стефанов
