Все повече учени предупреждават, че замърсеният въздух може да вреди не само на белите дробове, но и на мозъка. Ново британско изследване показва, че негативните ефекти могат да се проявят само час след излагане на различни замърсители, съобщава Knowridge.
Проучването е разработено от екип учени от няколко британски научни институции, сред които и Университетът в Бирмингам. Целта е била да се проследи как различни видове замърсяване влияят върху човешкия организъм и когнитивните способности.
В изследването са участвали 15 здрави доброволци, които били изложени на различни източници на замърсяване – дизелови изпарения, дим от горене на дърва, емисии при готвене, както и частици, образувани от лимонен – химично съединение, често използвано в почистващи и ароматизиращи продукти. За сравнение участниците дишали и чист въздух.
След едночасовото излагане учените изследвали състоянието на белите дробове и направили тестове за памет, внимание, концентрация, координация и способност за вземане на решения.
Резултатите показват, че различните замърсители въздействат по различен начин на организма. Най-сериозни промени в белодробната функция били отчетени при частиците, свързани с лимонен, а дизеловите газове и димът от дърва също оказали негативен ефект върху дишането.
Според учените влиянието върху мозъка е още по-тревожно. Някои замърсители временно подобрили скоростта на изпълнение на определени задачи, но в същото време се наблюдавало отслабване на т.нар. изпълнителни функции – планиране, концентрация и вземане на решения.
Изследователите смятат, че азотните оксиди в дизеловите емисии вероятно играят ключова роля, тъй като влияят върху кръвоносните съдове и снабдяването на мозъка с кислород.
Най-голямо притеснение предизвиква фактът, че измерими промени в дишането и мозъчната дейност са били отчетени само след 60 минути контакт със замърсен въздух.
Специалистите предупреждават, че ако краткотрайното излагане може да предизвика подобни ефекти, продължителното ежедневно въздействие вероятно увеличава риска от деменция, инсулт, тревожност и депресия.
Проучването поставя под въпрос и начина, по който се оценява качеството на въздуха. Според учените не е важно само количеството фини прахови частици, но и техният химичен състав и източник.
Изследването насочва внимание и към замърсяването в затворени помещения. По думите на учените въздухът у дома невинаги е по-безопасен, тъй като почистващите препарати, ароматизаторите и изпаренията при готвене също могат да бъдат вредни.
Макар проучването да е проведено с малък брой участници и да разглежда само краткосрочните ефекти, авторите му смятат, че резултатите дават нови доказателства за връзката между замърсяването на въздуха и здравето на мозъка.
