Ние трябва да бъдем по-дръзки, ние трябва се обърнем с лице към световните ни партньори и конкуренти и да си припомним, че Европа е конкурентноспособна и би могла да бъде първа в повече неща, отколкото е в момента.
Toва заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на онлайн дискусия на тема „Бюджетът на ЕС за следващите 7 години – митове и реалности“.
Той настоя инвестициите и инвестиционният процес да бъдат по-близо до гражданите. Като резултат от кохезионната политика и от новите инструменти ще се случват куп важни и значими за обществото инвестиции, но в очите на гражданите ни те се случват понякога като сепаративна реалност, подчерта вицепремиерът.
Европа преживя поне три големи кризи през изминалото десетилетие. След всяка една от тези кризи Европа излизаше научила повече, по-силна и по-добра, а аз искрено бих се радвал, освен способността ни да реагираме на кризи, но в много от случаите да изпреварим някоя криза и на база на това паневропейско финансиране, да успеем да минимизираме последиците от нея, преди кризата да се е появила, категоричен бе той.
Дончев обясни, че е изключително трудно в днешно време да се обяснят сложните европейски политики. Особено в сферата на кохезионната политика разговорът се водил или в митовете и легендите, или в клишетата, а понякога и в двете.
Имаме едно устойчиво клише, че европейските пари са извор на благосъстоянието за новите държави-членки, което е невярно. Имаме друго клише, че икономиката на България е тотално зависима от европейските пари, което също е невярно, отбеляза вицепремиерът.
Томислав Дончев е убеден, че сред държавите, които са нетни донори и осигуряват финансирането по бюджета също имат подобни митове и легенди. Когато говорим за бюджет основата тема са числата, като предвид наличието на нов финансов инструмент бюджетът на ЕС през следващите години ще бъде рекорден – над 1.8 трилиона евро, посочи Дончев.
Ако приемем, че бюджетът на ЕС е добрата новина, то лошата новина е, че бюджетът ще бъде разбит на много инструменти, с различен срок на прилагане и гонещи различни цели, акцентира вицепремиерът.
Според него в един момент всяка държава-членка на ЕС и крайният бенефициент, който има тежката отговорност да превръщат парите в резултат, в един момент ще се наложи да прилагат 4-5 различни финансови инструменти.
Отвъд митовете, легендите и клишетата за Дончев има няколко големи теми – как да съчетаем традиционните с новите приоритети, как да направим Европа, така че да бъде тя по-свързана, как да подобряваме състоянието на околната среда, как да намерим подходящ режим на обществени консултации, за да може посоката, в която се развиват инвестиционните приоритети да бъдат максимално близо до нуждите на гражданите и не е ли редно към инвестиционните приоритети и мерки да се добавят нови, които да отговарят на реалностите.
Дончев изтъкна, че България има огромни нужди от средства във ВиК сектора, в пътния и в железопътния сектор, а наличното финансиране би покрило максимум 1/10 от нуждите. Без да забравяме старите приоритети, ние имаме нови – зеленият преход, политиките по дигитализация, уточни той.
За Дончев няма теми табута, а настоя, че трябва да се води разговор дали европейското финансиране от всички източници трябва да бъде обвързано с нови теми, като например темата сигурност.
