Актът по актуализация на бюджета следва да бъде взет от редовно правителство със стабилна подкрепа в парламента. При създалата се ситуация обаче, в която не е сигурно дали парламентарно излъчен кабинет ще има, отговорното поведение е това да бъде направено от служебния кабинет.
Това заяви служебният министър-председател Стефан Янев по време на извънредното заседание на Министерския съвет, посветено именно на темата актуализация на бюджет 2021.
„Икономическата и здравната ситуация е такава, че се налага да бъдат взети неотложни мерки„, подчерта Янев.
Премиерът изрази надежда депутатите да направят „смислен дебат“ по темата“ и да проявят разбиране по отношение на неотложността на подобен акт.
Дори и да бъде внесен веднага в Народното събрание, каквато воля изрази Янев, актуализираният бюджет следва да бъде разгледан първо от бюджетна комисия. Такава обаче още не е сформирана в новия 46-и парламент.
Припомняме, че на изслушване в Народното събрание той посочи, че актуализацията на бюджета била обсъдена със социалните партньори, с редица партии, но вероятността да има избори 2в1 или отделни избори през есента не е въпрос на политическо решение, заложено е в бюджета.
В проекта за актуализация на бюджета могат да влязат около 1.8 млрд. лв., които могат да бъдат за преизчисляване на пенсиите и посрещане на нова вълна на коронавируса, изтъкна премиерът Янев.
По-късно от пресслужбата на МС съобщиха, че правителството е одобрило проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година с актуализация на бюджета за годината.
С около 1,3 млрд. лв. (1,1 % от прогнозния БВП) е оценката за по-високи приходи.
Приходите по бюджетите на социалноосигурителните фондове, които се отразяват в общите приходи по консолидираната фискална програма, също се очаква да бъдат по-високи с над 0,3 млрд. лв. (0,3 % от прогнозния БВП).
Също така положителен ефект върху приходите по консолидираната фискална програма ще окажат и очакваните по-високи от планираните постъпления в Националния фонд по Механизма за възстановяване и устойчивост за 2021 г., които се дължат на увеличението на размера на предварителното префинансиране от 10% на 13%.
За целите на изчислението на аванса е използвана максималната сума, предвидена за България по грантовата схема на Механизма, като очакванията са, че тези приходи ще бъдат получени през месец декември 2021 година. Това увеличение се отразява в подобряване на разчетите в частта на постъпленията на приходи от помощи и дарения по консолидираната фискална програма за 2021 г. в размер на около 0,4 млрд. лв. (0,3 % от прогнозния БВП).
За обезпечаване на ресурс за продължаване на действащите към момента мерки, както и за нови такива и за покриване на недостиг на средства в някои бюджетни системи, в разчетите по ЗИД на ЗДБРБ за 2021 г. е предвиден ресурс в размер на 1,2 млрд. лв. (0,9 % от прогнозния БВП), който е обособен в резерва за непредвидени и/или неотложни разходи.
Допълнителен натиск върху разходите оказва необходимостта от увеличение на средствата, предвидени за изплащане на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС за 2021 година. Промяната в разчетите е свързана с комбинираното въздействие на изменения в разходната и приходната политики на ЕС, а необходимият допълнителен ресурс е в размер на 103,5 млн. лева.
Със законопроекта са предложени и промени в частта на бюджетните взаимоотношения (трансферите) по държавния бюджет в общ размер на 152, 7 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП). С направените предложения в общата бюджетна рамка за годината са обвързани произтичащите промени в бюджетните взаимоотношения по държавния бюджет с бюджетите на ДОО и НЗОК в контекста на изготвените проекти на ЗИД на ЗБДОО и ЗБНЗОК.
На база на предложените промени в приходите, разходите, бюджетните взаимоотношения (трансфери) и вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, за настоящата година е предвидено влошаване на салдото по държавния бюджет със 141,3 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) спрямо разчетите по ЗДБРБ за 2021 г., с което дефицитът по държавния бюджет за 2021 г. се предвижда да бъде в размер на 5 625,7 млн. лв. ( 4,4 % от прогнозния БВП).
Същевременно, отразявайки предложените промени в ЗИД на ЗДБРБ за 2021 г. в общата бюджетна рамка по консолидираната фискална програма, се прогнозира подобрение на бюджетното салдо на касова основа до 4 604,2 млн. лв. (3,6 % от прогнозния БВП).
Прегледът на параметрите по бюджетното изпълнение към полугодието и подобрените очаквания при голяма част от макроикономическите индикатори дават основание да се очаква, че преизпълнението на приходите, което се очертава в годишен план, може да посрещне тези допълнителни разходи без това да доведе до влошаване на бюджетната позиция на касова основа спрямо първоначално заложените целеви стойности. Поради това със законопроекта не се предлагат промени в одобрените ограничители по отношение на емисиите и размера на държавния дълг за годината. Предвидено е също така основната част от по-високите от планираните постъпления по сметката за средства от ЕС на Националния фонд по Механизма за възстановяване и устойчивост за 2021 г. от увеличението на размера на предварителното префинансиране да се отразят в подобрение на салдото по консолидираната фискална програма.
Правителството предвижда от 1 октомври пенсиите да се увеличат средно с 64 лв., а средният им размер да достигне 550 лв. Промените се правят в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., които също бяха одобрени от правителството.
С промяна в Кодекса за социално осигуряване се предвижда тежестта за една година осигурителен стаж в пенсионната формула да се увеличи от 1,2 на сто на 1,35 на сто. Този коефициент ще се прилага при изчисляването на пенсиите за трудова дейност, които ще се отпуснат след 1 октомври 2021 г., когато законът влиза в сила.
С по-високата тежест на осигурителния стаж ще се преизчислят и всички пенсии, отпуснати преди 1 октомври 2021 г. Със законопроекта се предлага от 1 октомври минималната пенсия за пълен осигурителен стаж и възраст да се увеличи от 300 на 340 лв. Това ще доведе до нарастване с 13,3 на сто на всички пенсии за трудова дейност, определени в минимален размер. Сред тях са пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и наследствените пенсии.
От 1 октомври максималният размер на пенсиите се повишава от 1440 лв. на 1500 лв. От същата дата се предлага социалната пенсия за старост да се увеличи от 148,71 лв. на 170 лв. По този начин ще се приложи справедлив подход при актуализиране на доходите на всички пенсионери, тъй като с 14,3 на сто ще се повишат и размерите на пенсиите, несвързани с трудова дейност – пенсиите за военна и гражданска инвалидност, социалната пенсия за инвалидност и персоналната пенсия, както и на добавките, които се изчисляват от размер на социалната пенсия за старост.
С промените в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. са предвидени и средства за изплащане на добавка от 50 лв. на всички 2 080 000 пенсионери. Целта е тази подкрепа да продължи до 1 октомври, когато в сила ще влязат разпоредбите, които ще доведат до повишаване на всички пенсии.
Правителството одобри и проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. Предлага се увеличение на здравноосигурителните приходи със 134 500 хил. лв. и съответно увеличение на разходите със 134 500 хил. лв.
Приемането на промяната се налага заради удължаването на извънредната епидемична обстановка, все по-реалните рискове от нова вълна на пандемията през есента, свързани с бързото разпространение на варианта „Делта“ на COVID-19 и необходимостта от допълнителни ресурси за посрещане на извънредни разходи.
