Цената на тока много сериозно се отразява върху цената на водата, коментира регионалният министър. Затова в „Български ВиК холдинг“ ЕАД е регистрирано отделно дружество, което да търгува на борсата. Целта е да се намали цената на тока, която се включва в себестойността на цената на водата.
Това стана ясно от думите на служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова по време на национален форум в Русе днес, посветен на значението на транспортната инфраструктура за развитието на бизнеса в Северна България.
Събитието е под патронажа на областния управител на Русе Борислав Българинов. В него участваха също министрите на икономиката Даниела Везиева и на финансите Валери Белчев, регионалните заместник-министри Нина Стоименова и Иван Шишков и заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христина Велинова.архитекти
По думите на Комитова се работи за намаляването на загубите на вода и подобряване на ръководството на тези ВиК дружества.
15 проекта за подобряване на ВиК инфраструктура ще се изпълняват със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост. Те ще са за населени места с население между 2 хил. и 10 хил. души. Ключово условие за реализацията им е приемането на Закона за ВиК, подчерта Виолета Комитова.
В него се залага гарантирано количество вода за всеки български гражданин по цена на себестойност за 3 куб. м на човек месечно. Ползваната над това количество вода ще се заплаща по цена от бизнес плана на ВиК операторите, обясни тя.
С тези проекти във ВиК отрасъла ще намалим загубите и ще подобрим качеството, а това ще бъде в полза на регионалното развитие и гражданите, категорична бе министър Комитова. Тя уточни, че това все още се обсъжда и затова поиска подкрепата на всички кметове.
Регионалното развитие е начин да се изравнят стандартите на живот, каза Комитова.
Регионалното ведомство отговаря и за пътната и за ВиК инфраструктурата, сгради и други строежи, които са в полза на хората. Тези стратегически обекти се случват благодарение на правителствата преди нас, на нашето правителство и на следващите. Това са сложни проекти, които отнемат време и изискват много усилия, призна Комитова.
„Затова не принадлежат на никого, а са на България„, каза тя и допълни, че за финансиране в МРРБ има поне шест източника. Необходими са усилия, идеи и проекти. С общи усилия можем да постигаме повече резултати в регионалното развитие, заяви министърът.
Арх. Комитова подчерта, че транспортната инфраструктура е важна, но не е всичко. С нея вървят индустриалното развитие, малките и средни предприятия, проекти от застроената среда, социална инфраструктура, училища, здравеопазване и други.
По думите на зам.-министър Иван Шишков Северна България е изостанала като проектиране и строителство. Акцентът там е автомагистрала „Хемус“. В строителство са първите три участъка – от Боаза до разклона с пътя Плевен – Ловеч, които не са спирани. Надяваме се да бъдат изпълнени в срока на магистралата, обясни регионалният заместник-министър.
Изостанали бяха проектите за подробни устройствени планове в следващите три участъка – до Велико Търново, а това бави и връзката Русе – Велико Търново, обърна внимание Иван Шишков. За участъци 4 и 5 има правителствени решения за отчуждаване на необходимите терени. Предстои такова да бъде внесено и за участък 6. Искаме да подготвим възможността следващият кабинет да започне строителството максимално бързо и по законен начин, както и да приключи в обозрими срокове, информира той.
Предстои проектиране за лот 7 и 8, за които е избрано неподходящо трасе, но трябва да се навакса изоставането.
Съща е ситуацията и по отношение на пътя Видин – Ботевград. Проблем има с подробния устройствен план на участък преди Монтана. Очаква се делото за него да бъде гледано в началото на следващия месец. Проблем ще остане трасето за участъка Монтана – Враца, което е неподходящо и е необходимо ново проектиране, информира той.
Един от най-важните коридори в посока север – юг е бъдещата магистрала между Русе и Велико Търново, чието строителство е разделено на три. Предстои внасяне в регионалното министерство на проекти на ПУП за първите два участъка – Русе – Бяла и обходния път на Бяла. След това ще се проведат процедури по отчуждаване на необходимите терени и строежите могат да започнат в средата на следващата година, допълни Шишков.
В момента Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя документация за проектиране за идеен и технически проект и ПУП за третия участък – Бяла – Велико Търново, работата по който е по-изостанала, допълни той.
Считаме, че този коридор трябва да свършва не при Велико Търново, а да продължи с преминаване на Стара планина и да има възможност за връзка с магистралите „Тракия“ и „Марица“. Трябва да предложим като приоритет за проектиране трасе в тази посока, за да има добра свързаност на Северна и Южна България в тази част на страната, като вероятно ще преминава през Прохода на републиката. Считаме, че това трасе трябва да бъде приоритет на следващото правителство, заяви заместник-министърът.
АМ „Черно море“ е със започнато проектиране и също трябва да бъде изградена бързо, за да се повиши свързаността между двете части на страната, между Дунав и Черно море, каза арх. Шишков и допълни, че за реализацията на приоритетните обекти е необходимо да бъдат изготвени необходимите проекти, иначе ще изпаднем в ситуацията да се строи незаконно.
За големите ВиК проекти, които се изпълняват в България Комитова каза, че в 15 области, в които услугите се предоставят от по един оператор, се реализират проекти за близо 2 млрд. лв. За други 6 области, които са закъснели с консолидацията, се разработват регионални прединвестиционни проучвания, които ще предвидят необходимите инвестиции. Те ще влязат в бъдещите инвестиционни проекти за тези области.
Заради липса на консолидация областите Монтана, Ловеч и Разград в Северна България не могат да имат достъп до европейско финансиране за ВиК инфраструктура, изтъкна министър Комитова и каза, че от ведомството агитират в насока консолидация.
Регионалното министерство изпълнява най-мащабната програма за периода 2021 – 2027 г. на стойност 6,8 млрд. лв., подчерта заместник-министър Стоименова.
По първия й приоритет ще се финансират проекти в 10-те най-големи градски общини на страната, а вторият ще обхване по-малките 40. Допустими ще са дейности, които се изпълняват и по досегашната Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. За първи път обаче ще се финансират и проекти по линия на микро-, малки и средни предприятия, съобщи регионалният заместник-министър. Местните общности са тези, които трябва да заложат приоритети и дейности в регионалните стратегии, за да се стигне до по-добрия живот на българските граждани, заяви Нина Стоименова.
Бюджетът на цялата нова програма за трансгранично сътрудничество Румъния-България е 132 млн. евро, като преговорите за новата програма 2021-2027 г. са в ход. Това каза министър Комитова в отговор на интереса за втори мост над река Дунав при Русе.
