На фона на повече от два месеца интензивен медиен фокус върху войната в Украйна, една история бе до голяма степен пренебрегната. В края на април САЩ и Русия извършиха размяна на пленници. Русия освободи американец (бивш морски пехотинец), когото задържа преди около три години, докато САЩ освободиха руски пилот, затворен преди повече от десетилетие по обвинения в контрабанда на наркотици, пише за Project Syndicate Ричард Хаас, председател на CFR – Съвета по външни отношения, директор на политическото планиране на Държавния департамент на САЩ (2001-2003 г.), специален пратеник на президента Джордж Буш в Северна Ирландия и координатор за бъдещето на Афганистан.
Това, което прави размяната забележителна, е, че се проведе в момент, когато бруталната инвазия на Русия в Украйна доведе отношенията със САЩ до най-ниската им точка от края на Студената война. САЩ са избрали да избягват прякото военно участие във войната, но правят много, за да повлияят на нейната траектория, включително предоставят на Украйна големи количества все по-модерни оръжия, разузнаване и обучение, така че да може успешно да се противопостави и потенциално да победи рускиte сили. САЩ също предприеха стъпки за укрепване на НАТО и налагане на тежки икономически санкции на Русия.
Войната вероятно ще продължи известно време. Въпреки че основният интерес на Украйна е да сложи край на войната и да предотврати повече смърт и разрушения, желанието на президента Вoлoдимир Зеленски за мир е условно. Той се стреми да си върне територията, която Русия окупира и да гарантира, че суверенитетът на страната се зачита, така че, наред с други неща, Украйна да може да се присъедини към Европейския съюз. Той също така иска отговорните за военни престъпления да бъдат подведени под отговорност.
Руският президент Владимир Путин, от своя страна, трябва да постигне резултат, който да оправдае скъпо струващата му инвазия, за да не изглежда слаб и да бъде предизвикан у дома. Малък е шансът да бъде договорен мир, който да преодолее пропастта между тези две на пръв поглед непримирими позиции. Много по-вероятно е конфликтът да продължи не само месеци, а години. Това ще бъде фонът за отношенията на САЩ и Запада с Русия.
Една от възможностите за Запада би била да свърже всички отношения с Русия с действията на Русия в Украйна. Това обаче би било грешка, тъй като Русия може да засегне други западни интереси, като ограничаване на ядрените и ракетните способности на Иран и Северна Корея и успеха на глобалните усилия за ограничаване на емисиите, които причиняват изменението на климата.
Добрата новина е, че както демонстрира размяната на пленници, дълбоките различия по отношение на Украйна не трябва да пречат на осъществяването на взаимно полезен бизнес, ако и двете страни желаят да потиснат своите мисли и емоции. Но защитата на възможността за селективно сътрудничество ще изисква сложна, дисциплинирана дипломация.
Като начало САЩ и техните партньори ще трябва да приоритизират и дори да ограничат целите си в Украйна. Това означава да се откажем от разговорите за смяна на режима в Москва. Трябва да се справим с Русия, която имаме, а не с тази, която бихме предпочели. Позицията на Путин може да бъде оспорена отвътре (или той може да поддаде на докладваните здравни предизвикателства), но Западът не е в състояние да проектира отстраняването му, още по-малко да гарантира, че някой по-добър ще го замени.
По същия начин западните правителства би било разумно да отложат разговорите за трибунали за военни престъпления за висши руски служители и да спрат да се хвалят на всеослушание как помагат на Украйна да се насочи към висши руски генерали и кораби. Войната и разследванията продължават и руснаците трябва да видят някаква полза от отговорното си поведение. Същото важи и за репарациите.
По същия начин, въпреки че Русия вероятно ще се окаже в по-лошо икономическо и военно положение в резултат на започването на тази война, правителството на САЩ трябва да изясни, че противно на забележките на министъра на отбраната Лойд Остин, целта на Америка не е да използва войната за отслабване на Русия. Напротив, САЩ трябва да подчертаят, че искат войната да приключи възможно най-скоро при условия, които отразяват суверенния, независим статут на Украйна.
Що се отнася до войната в Украйна, Западът трябва да продължи да оказва подкрепа за Украйна и да предотврати ескалация, като избягва преките битки. Кремъл обаче трябва да бъде накаран да разбере, че тази сдържаност се основава на това, че не разширява войната до страна от НАТО или не използва оръжия за масово унищожение, в противен случай подобни самоналожени западни ограничения биха изчезнали.
Западът също трябва внимателно да обмисли своите военни цели и как да ги преследва. Целта трябва да бъде Украйна да контролира цялата си територия, но това не оправдава непременно опитите за освобождаване на Крим или дори целия източен Донбас с военна сила. Някои от тези цели може да се търсят по-добре чрез дипломация и селективно облекчаване на санкциите. Но докато поведението на Русия се промени, санкциите не трябва просто да останат в сила, а да бъдат разширени, за да обхванат вноса на енергия, който финансира руските военни усилия.
Дипломацията е инструмент за национална сигурност, който трябва да се използва, а не услуга, която трябва да бъде предоставена и тя трябва да продължи да се преследва с Русия. Частните срещи между висши цивилни и военни представители на западните страни и Русия трябва да се възобновят, за да се намали рискът от грешни изчисления, които биха могли да доведат до конфронтация или по-лошо и да се проучат възможности за ограничено сътрудничество.
Възможно е конструктивните отношения с Русия да се появят едва в ерата след Путин, но това по никакъв начин не променя интереса на Запада да следи отношенията междувременно да не паднат под определен праг.
