Примитивизмът на управляващото семейство, което се докопа до властта в Сърбия, унищожава всичко човешко у нас. Хубавото в случая е, че подобна ситуация не може да трае вечно и нейният край е неизбежен.
Това каза известният сръбски фоторепортер Драголюб Замурович по повод публикуването на неговата монография „От скицата към фотографията“, която излезе преди дни в Белград.
„Живеем във време на упадък. С всеки изминал ден се отдалечаваме все повече от демокрацията. Имаме все по-малко лична свобода“, подчертава той пред „Данас“, съобщава БГНЕС.
Негови снимки са публикувани от най-известните световни издания. Американското сп. Time го ангажира за изготвянето на портрет за корицата си на сръбския диктатор Слободан Милошевич. Той снима геноцида в Сребреница.
Той си спомня една история от Вуковар (град в Хърватия, който беше унищожен от югославската армия в началото на 1990-те години, б. р.): „Към мен се насочи един мъртво пият доброволец с насочен пистолет към главата ми и каза: До сега не съм убивал фоторепортер. Това ще ми бъде за първи път. Тогава неговият началник вместо да реагира остро каза благо: Недей Миле. Не е хубаво да го убиваш тук.“
„Спомням си как успях да вляза в Сребреница (през лятото на 1995 г. босненската сръбска армия извърши там геноцид, избивайки над 8000 души, б. р.) въпреки забраната на ген. Ратко Младич в града да не се допускат журналисти. Бях забелязан от група крадци, които бутаха голяма кола, натоварена с открадната бяла техника. Отнеха ми всички филми и се заканиха да ме убият, ако ги снимам“, разказва още Замурович.
По думите му, той снима всички протести, защото на тези снимки се вижда преди всичко истината и разликата с лъжите на пропагандната машина.
„Ако журналистиката не е независима, тогава тя не е журналистика. В бивша Югославия журналистите бяха част от обществено-политическата управляваща работническа класа. По това време трудно бе да си журналист. След смъртта на Тито започнаха да се появяват тук-таме независими журналисти“, коментира още сръбският фоторепортер.
Според него днес има голям брой хора, които считат себе си за журналисти, но всъщност те са мегафони на сектата, на властта.проектанти
„Спомням си как един ден ми се обади сегашният професор от Университета в Белград Урош Шувакович, който бе бивш заместник-директор на аналитичния отдел в Държавна сигурност (УДБА). Той ми предложи да прекратя работата си във в. „Данас“. В замяна ми обеща работа във „Вечерни новости“. Естествено, че отказах. Много добре знам какви „истини“ разпространява това издание“, изтъкна още Драголюб Замурович.
