В първия ден на сформиране на 45-ото Народно събрание от „Демократична България“ внесоха първите си законодателни предложения. Те са част от ангажимента, който коалицията пое преди парламентарния вот да работи за освобождаване на институциите и модернизация на България, съобщиха от коалицията.
В деловодството на Народното събрание е представен проектът на обединението за промени в Конституцията на Република България. Законопроектът е подписан от всички 27 депутати от „Демократична България“. Продължава набирането на подписи, по закон са нужни поне 60 подписа, за да бъде внесен.
Проектът предвижда няколко неща от предизборната платформа. Главният прокурор да се отчита пред Народното събрание, да бъде избран нов главен прокурор на мястото на Иван Гешев. Висшият съдебен съвет да бъде реформиран като орган на съдийско самоуправление с намалена квота на парламента. Да бъде въведена пряка конституционна жалба – т.е. и хората да могат да сезират Конституционния съд. Да бъде създадено конституционно основание за провеждането на лустрация.
В деловодството е внесен и проектът за промени в Изборния кодекс.
По-късно ще бъдат внесени пакетът от законопроекти за електронното управление, и инициативите за закриване на специализираните съдилища и прокуратури и преобразуване на антикорупционната комисия.
От ДБ искат Централната избирателна комисия (ЦИК) да има статут на независим професионален орган. Мандатът на сегашната комисия да бъде прекратен. Предвижда се отпадане на квотния принцип при формирането на ЦИК и намаляване на членовете ѝ на 9 души, сред които председател, двама заместник-председатели и секретар. Предложени са и решения, които да преодолеят случаите, при които ЦИК не може да вземе решение, защото не може да постигне изискуемото мнозинство, уверяват от ДБ.crypto365
С проекта се предлага и въвеждане на гласуване по пощата. Този вид гласуване да бъде провеждан на всички избори, с изключение на местните. Бюлетините се изпращат чрез пощенски оператор или куриер. Самото пощенско гласуване ще се провежда в период от не по-малко от 14 и не повече от 25 дни, определен от ЦИК, и ще приключва пет дни преди деня на изборите.
Така ще могат да гласуват и българите в чужбина, но също гражданите, чиито настоящ и постоянен адрес са в различни градове в страната, както и хората с увреждания, които често са затруднени да упражнят правото си на глас. Пощенското гласуване е решение и в условията на коронавирус, мотивират се вносителите.
Предлага се и ясен времеви хоризонт за изграждане на система за дистанционно електронно гласуване и провеждане на експериментални гласувания.
Демократите искат в страните извън ЕС да може да се разкриват над 35 изборни секции. Това засяга особено много Турция и Великобритания, където българската диаспора е голяма.
Предлага се разкриване на изборен район Чужбина. Сега българите зад граница гласуват, но само за политическа сила, без да имат право на преференциален вот за кандидатска листа. По отношение на секциите в чужбина се дава възможност такива да се разкриват на местата, където на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели.
В първия ден на 45-тото събрание демократите предлагат да има видеозаснемане и излъчване от броенето на бюлетините в секционните комисии след края на изборния ден. Предвижда се възможност за външен одит на машините за гласуване – преди закупуването на устройствата и преди всеки избори. Урежда се и възможността за събиране по електронен път на подписки за подкрепа на партии, коалиции и инициативни комитети.
От ДБ искат да бъдат закрити спецсъдилищата, които бяха създадени с основното участие на бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. С промени в Закона за съдебната власт се предлага закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им специализирани прокуратури.
„Специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не оправдаха заложените със създаването им през 2011 г. очаквания като в същото време поетапно се разширява тяхната компетентност без адекватна оценка на въздействието за изминалия период. Първоначално възложената им компетентност по дела за усложнена престъпна дейност по тежки престъпления, свързани с организираната престъпност беше разширена, включвайки и дела по корупционни състави по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности и делата по съставите на престъпленията срещу републиката. Този подход целеше да компенсира липсата на достатъчно убедителни и последователни резултати, които да обосновават съществуването на органите на специализираното наказателно правосъдие“, мотивират се вносителите.
Прехвърлянето на компетентността на неприключилите дела или досъдебни производства от специализираните съдлища или прокуратури на общите се урежда с проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Демократите искат да бъде преобразувана и комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чийто ръководител е бившият главен прокурор Сотир Цацаров. Те предлагат Комисията да се раздели на два нови органа – Комисия за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси и Комисия за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество.
Вносителите посочват като основен дефицит на закона механичното съчетаване в рамките на една институционална структура на твърде различни по естеството си функции и дейности – административно-наказващи, установителни (проверка на несъответствия в имуществените декларации), оперативно-издирвателни (разузнавателни), аналитични и превантивни като се прилагат различни видове производства.
Въвеждат се нови понятия за „незаконно придобито имущество“ – имуществото, представляващо средство или облага от незаконни дейности; „незаконна дейност“ – всяко умишлено действие или бездействие, което противоречи на изрична законова забрана от публичен характер; „средства за извършване незаконна дейност“ – имуществените права върху вещи и/или имоти, които са послужили за извършване на умишлена незаконна дейност, създаваща облага.
Създават се гаранции за осъществяване на правото на защита на лицата, по отношение на които е започнало производство пред Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се и увеличаване на размера на сумата, считана за „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход, от 150 000 лв. на 250 000 лв. за целия проверяван период.
„Демократична България“ внесе и пакет от законодателни инициативи, свързани с въвеждането на електронно управление и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. За целта се предлагат промени в редица закони.
Промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК) предвиждат административните органи да не могат да изискват полагане на печат върху документ на хартиен носител за удостоверяване на авторството.
Достатъчно е информацията за авторство на документа да се удостоверява от саморъчния или електронен подпис върху него, като се въвежда изискване за посочване на имената и длъжността на издалия го.
Според Законопроекта официални фирмени документи, като например годишните финансови отчети, да бъдат представяни в машинно-четима форма, което към момента е невъзможно поради изискването за поставяне на печат.
Не се въвежда ограничение за гражданите и бизнеса по своя инициатива да продължат да използват печати и се запазват символните печати (с герба на Република България, печати на висши учебни заведения върху дипломи, печати на общини и др.), печати, произтичащи от международно приета практика, например върху митнически документи или документи за пътуване, както и професионалните печати на нотариуси, архитекти т.н.
Промените в Закона за електронното управление предвиждат създаване на Централизирана система за управление на регистри (регистър като услуга), чрез която много от регистрите в държавата ще могат да се водят прозрачно и ефективно, без да се налага да бъдат изграждани от нулата. „Електронните регистри са сърцето на електронното управление – без тях гражданите трябва да разнасят удостоверения, а администрацията да съхранява документи в папки, което ограничава прозрачността, проследимостта и ефективността“, мотивират се от коалицията.
Демократите искат и премахване на контролния талон към шофьорските книжки. Те внасят и поправки в Закона за движение по пътищата. От „Демократична България“ посочват, че синият контролен талон е напълно излишен при наличието на централизиран регистър, достъпен в реално време от служителите на МВР, а с премахването му ще стане възможна електронизацията на процеса по заплащане на глоба при издаден акт.
С промени в Закона за пътищата се предлагат мерки за по-добра защита на данните, записвани от камерите на Пътната агенция. Сред конкретните предложения са ограничаване на периода на съхранение на регистрационните номера. Предлага се данните да се съхраняват в криптографски трансформиран вид (както се съхраняват пароли) за по-добра защита. Собственикът на колата, заснето с камерите на АПИ да бъде уведомен. Да остава, че за него са искани данни, а в електронната система да остава следа за всяко влизане от длъжностно лице, включително и за основанията за него.
Поправки в Закона за автомобилните превози целят намаляване на административната тежест за таксиметровите услуги. Планира се олекотяване на регистрационния режим, отпадане на задължението таксиметровият шофьор да носи документи като удостоверения, а те да се проверяват по електронен път.
Електронно да се подават заявления, а данните за автомобила да се извличат от регистъра на КАТ. Предвижда се и допускане на измерване на изминатото от таксито разстояние, съответно отчитането пред НАП, с различни от таксиметровия апарат средства (например GPS + система, интегрирана с тази на НАП по примера на Естония), както и разграничаване на такситата, които може да се вземат на улицата от тези, които се поръчват единствено чрез диспечерска система.
Демократите публикуват своите проекти на този линк:
