Инфлация ще има, независимо дали влезем в еврозоната, или не. Това заяви пред БГНЕС Владислав Панев от „Демократична България“.
Според него страхът относно цените и инфлацията е неоправдан.
Той посочи, че за 1 януари 2024 г. дали ще има инфлация, зависи най-вече от процесите в глобалната икономика и много по-малко от това дали България ще приеме еврото, или не.
Относно въпроса дали цените ще се повишат на микрониво, Панев поясни, че това се влияние най-много от международните процеси в икономиката.
„И миналото лято бях казал, че тогава цените ще се повишат, независимо дали ние влезем в еврозоната, или не и, както се вижда, инфлацията си върви, ние сме извън еврозоната. Защо се случва това? Защото левът е вързан към еврото, което означава, че след като ЕЦБ поддържа вече 10 години политика на нулеви лихви, даже отрицателни и на печатане на пари, и отделно имаме няколко кризи – първо пандемията, после войната между Русия и Украйна, и нарушаването на веригите на доставки, това води до ръст на цените на редица стоки и услуги, суровините, електроенергията, метали, дървесина, пластмаса, какво се сетите. Така, че България е консуматор на тази инфлация и влизането или не в еврозоната ще повлияе много малко на тези процеси„, коментира той.
По негови думи инфлацията може да бъде овладяна буквално в следващите месеци, ако цените на енергоресурсите и други суровини започнат да падат, каквато тенденция според Панев би се усетила в скоро време.
Панев отбеляза, че България е част от глобалния световен пазар и имаме доста отворена икономика благодарение на това, че сме членове на ЕС и консумираме всички най-вече позитиви, но и някои негативи от това.
„Тоест каквото се случва по света във финансовата сфера, това се случва и в България с известно закъснение. Дали ще бъде инфлация, дали ще бъде надуване на цените на имотите, дали е свързано с нещо друго, с балонизация на други активи. Това е следствие от това, което се случва по света„, обясни той.
Панев допълни, че България е отворена икономика, която много малко влияе на международните процеси, но това според него по-скоро е за хубаво, тъй като това увеличава благоденствието и на българската нация.
„Знаете, че експортът, независимо от инфлацията, е на рекордни нива, държавният дълг е на доста ниски нива и да се надяваме така и да си остане. Правителствата от 1997 г. насам спазват разумна финансова дисциплина, което е изключително важно, затова и България е с втория или третия най-малък дълг спрямо БВП в ЕС. Това, че от България малко зависи на този етап, всъщност е хубаво“, обобщи той.
