Убийцата на децата си остава задържана под стража. Нарочно изчаках този момент, защото и на мен ми се искаше да не е истина. Дразнеща е тази с нищо необоснована толерантност към един убиец. Убийството е убийство, както и детеубийцата е детеубиец. Едни търсят да я оправдаят по емоционални, а други по откровено користни мотиви.
За съжаление детеубийството от Сандански не е нищо ново. Който е изненадан как една майка може да убие децата си, за да нарани баща им, вероятно никога не е чувал за античната Медея, която убила децата си, за да нарани баща им Язон. Да, това е същият Язон и аргонавтите със златното руно.
Ако системите за закрила на детето работеха ефективно и институциите бяха помогнали на бащата да си върне децата, те щяха да са живи. Неуместната толерантност към майките е вредна и за тях самите и ги превръща в убийци. За да не се случват повече такива убийства, ни трябват две важни реформи на семейното право.
Първо – трябва законът да гарантира равни възможности за двамата родители да присъстват в живота на детето си, дори да са разделени и дори да са в тежък конфликт.
На второ място – трябва да има железни 100%-ви гаранции, за редовно изпълнение на съдебните решения за лични отношения между родители и деца. Не може законът и съдебните решения да се игнорират по такъв брутален начин и държавата на не предприема нищо, защото резултатът е загуба на живот.
