Само две донорски ситуации за цялата 2020 година. И едва 16 трансплантации за същата година. Това каза Сибила Маринова, която е координатор по донорство за област Велико Търново.
Но колкото повече намалява трупното донорство, толкова повече би трябвало да се увеличава броя на живото. Но нищо подобно не се е случило. Тенденцията дори е още по-изненадваща – броят на трансплантациите от жив донор падат, но не и броят на трансплантираните.
Броят на трансплантациите от жив донор падат, но не и броят на трансплантираните. Специално тези, които се нуждаят от бъбречна трансплантация основно отиват към съседни държави. Най-вече в Турция напоследък. Една от основните причини за тях е, че след като нашите лекари специалисти колкото и да са добри, те имат по две такива операции годишно. Което на практика е нулев опит. Нулев практически опит. Малко или много това води до загуба на способности, обясни Христина Николова от Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания.
Всеки се спасява поединично. Всеки си търси финансиране и иска да отиде в чужбина да трансплантира и тогава да се прибере в България. Лекарите, които трансплантират, нямат нужния опит. Нямат нужния брой операции, които трябва да се случат, за да придобият опит, заяви Мирослав Митев от Асоциация на чернодробно трансплантираните.
Така болните в България отдавна са се отказали да разчитат на помощ у нас. Обръгнаха на непрекъснатата заявка за промяна и липсата на каквато и да е промяна. Дори и след приемането на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите. С ясно дефинирани пороци, тя трябваше да започне работа. Но не би. И причините нямат нищо общо с ковида.
Приета в края на 2019 година, с ясна пътна карта, финансова рамка и избран координационен съвет да движи програмата – можеше поне един два организационни проблема да се отметнат. Но някои от посочените в съвета и до този момент дори не са информирани, че са членове. При това положение няма как да се очаква да е свършил една от най-важните задачи – да задължи директорите на болниците да организират и контролират всичко нужно в случай на донорска ситуация. Да наклони и финансовия интерес натам. Ключов проблем, който блокира донорството от години.
Липсата на интерес от страна на болниците влачи след себе си и всичко останало. Като формалното определяне на комисии за определяне на мозъчна смърт и липса на усилия за обучение на координаторите.
„Те даже и на хартия да са задължени, ако няма компетентни подготвени хора, които да бъдат в комисията за мозъчна смърт, да могат да разпознават мозъчната смърт, да могат да правят клиничния преглед, да интерпретират образните изследвания. Ако няма човек координатор, който да си върши работата, то пак няма да стане“, заяви Сибила Маринова.
Но дори и при донорска ситуация, често се оказва, че чакащите в листата вече не са подходящи за трансплантация, защото късно са включени в листата на чакащите. Резултат на недомислено нормативно ограничение.
„Например хората се включват в листа на чакащи едва когато са стигнали на диализа. Те не могат да бъдат включени в листите и не могат да бъдат трансплантирани преди това. Това е един основен проблем, защото една трансплантация е много по-успешна преди човек да е стигнал до диализа“, каза Христина Николова.
Но за бебетата и децата до 3 годинки, които имат нужда от чернодробна трансплантация, решението трябва да е друго.
Прост икономически анализ ще даде верния отговор и за други редки трансплантации и медицинската им целесъобразност да се извършват у нас. А също и за нуждата да се поддържат няколко трансплантационни центъра, да се прелицензират болниците, да излязат от зоната на здрача и да включат пациентите в контролните механизми. И доверието на хората ще се върне автоматично. Донорството е утеха за близките, от която те имат нужда.
Припомняме, на 3 юни министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров освободи директора на болница „Лозенец“ проф. Любомир Спасов, защото са извършвани трансплантации на органи в нарушение на действащото законодателство.
В началото на миналата седмица стана известно, че Софийският градски съд е удовлетворил искането на проф. Любомир Спасов за спиране на регистрацията на новото ръководство на здравното заведение. Съдът призна молбата за основателна и разпореди вписването на промените в ръководството на болница „Лозенец“ да бъде спряно до приключване на производството по жалбата на Спасов. Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок.
На 18 юни болницата бе с ново ръководство.
