Тома Биков е роден през 1980 година в Бургас. Магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист в различни печатни и електронни издания. Основател и член е на Управителния съвет на “Института за дясна политика”.
Съветник в Министерски съвет в периода 2014 – 2017 година. През 2017 година е избран за народен представител в 44-ото Народно събрание с листата на ГЕРБ. Депутат е и в краткосрочните 45-то и 46-то и сега в 47-то НС. Зам. председател на ПГ на ГЕРБ-СДС.. През 2009 година издава книгата “Досието на Доган”, през 2014 година – “Другата история на България – 157 модерни апокрифа”, а през 2019 година – “Политически кризи и служебни правителства”. През 2021 година от печат излиза и книгата му “Българските революции”.
Разговаряме с Тома Биков в момент, когато продължава бруталната саморазправа на служебния Минеков с „Труд“ – Тома е медиен човек. Той каза, че има и специална декларация на парламентарната група по случая. Разбира се, към г-н Биков имам и много други въпроси – за новия парламент, за бъдещата четворна коалиция, за новото положение на ГЕРБ като опозиция.
– Как ще коментирате бруталните действия на министъра на културата по отношение на в. „Труд“?
– Като преследване, което има изцяло политически мотиви. Целта на това преследване е да бъде унищожен в. „Труд“. Поръчителят очевидно е Румен Радев, а изпълнителят е служебният министър на културата Велислав Минеков. Правя тази констатация заради факта, че въпреки провалите си в Министерството на културата, Минеков беше преназначен за министър и във второто служебно правителство на Радев. Явно целта на назначението му не е била да управлява културното министерство, а да се саморазправя с неудобните медии. По-големият проблем от атаката срещу „Труд“ е оглушителното мълчание на голяма част от останалите медии и неправителствените организации. Оттук нататък въпросът е, коя ще бъде следващата медия, с която Радев ще се саморазправи.
– Какви са ви първите впечатления от новите депутати в 47-то НС? От председателя?
– Няма как да имам впечатления от новите колеги само от едно заседание. В настоящия парламент има много нови и млади хора. Надявам се, че всички те ще бъдат на нивото на предизвикателствата, които ни предстоят. Впечатленията ми от новоизбрания председател също не са големи. Единствено мога да му пожелая успех.
– Според вас има ли партия от бъдещата коалиция, която влиза в нея с отвращение – да използвам думи на Иван Костов?
– Всички партии в бъдещата коалиция влизат в нея заради необходимост. Ако се отиде на нови предсрочни избори „Демократична България“ и „Има такъв народ“, вероятно няма да успеят да прескочат бариерата за влизане в парламента или най-малкото ще са на ръба на оцеляването си. В същото време сривът в БСП ще продължи. Поне такава е тенденцията от последните три избора. В подобна ситуация „Продължаваме промяната“, дори и да запази или да увеличи резултата си, ще свие възможностите си да бъде ясно доминираща формация в управлението и ще трябва да търси нови коалиционни партньори, а с това и да прескочи червените линии, които сама си постави. Затова, вероятно всяка една от партиите влиза с отвращение в тази коалиция, но осъзнава, че необходимостта е по-силна от отвращението.
– Коя партия би развалила първа коалицията и с какви мотиви?
– Най-голям потенциал да разруши тази коалиция е този, който е неин патрон. Това е Румен Радев. Ако Радев се почувства изолиран от управлението, той би могъл да го преформатира. Как ще се случи? Това, което се вижда още преди да е гласувано правителството е, че президентът е овладял целия сектор „Сигурност“, включително и специалните служби. Това е огромен властови ресурс, който би позволил на Радев да прави каквото си иска с бъдещите министри и техните лидери. Не бива да забравяме, че три от формациите, които изграждат управляващото мнозинство влизат в него като загубили изборите – БСП, ИТН и ДБ. Това е парадоксална ситуация, която задава базова нестабилност на управлението и отслабва способността му да бъде монолитно. Това, което предстои да разберем е, дали Радев ще успее да унищожи опитите за създаване на различни центрове на влияние в управляващото мнозинство и дали ще се превърне в негов едноличен лидер. Ако не успее да контролира изцяло бъдещото управление, вероятно Радев ще опита да го преформатира, а това може и да го разруши.
– Какво според вас ще означава включването на Бойко Рашков като редовен шеф на МВР, както обяви Кирил Петков? Възможно ли е Рашков да се окаже препъни камъка за съставянето изобщо на коалицията?
– Рашков ще играе ролята на надзирател от името на Радев. Оттук нататък той ще бъде далеч по-голям проблем за управляващите, отколкото за опозицията. Рашков е съшит в правителството с бели конци и едва ли има човек, който да го припознае като символ на промяната. Той ще генерира напрежение във времена, в които е необходимо спокойствие. Лично аз приемам номинацията на Рашков за вътрешен министър като провокация срещу опозицията и отказ отстрана на „Продължаваме промяната“ да водят какъвто и да било диалог с нас.
– Колко дълго може да издържи коалиция тип „Орел, рак и щука“ или „За всекиго по нещо“?
– В дълбочината си тази коалиция е ляволиберална. В този смисъл в нея има определена идеологическа спойка. Ако някой се различава идеологически, то това е Корнелия Нинова, която през последните години изграждаше консервативен образ. Предполагам, че в следващите месеци, Радев ще опита да изчегърта Нинова като лидер на БСП, защото тя ще се явява единствената пречка да се взимат „непопулярни решения“, които поставят глобални и идеологически интереси над националните. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ представляват сходни либерални възгледи, а „Има такъв народ“ нямат идентичност. В България политическите разломи са много повече културни, отколкото идеологически. Те изправят центъра срещу периферията, големият град срещу малкия град, гражданите на света срещу защитниците на българското, индивидуализма срещу националната общност, прогресивните хора срещу пазителите на традицията. По тези разломи коалицията ще се позиционира като защитник на либералните ценности, които имат претенция за универсалност и глобалност, за сметка на националните ценности и националния интерес. Моето мнение е, че в тази ситуация ГЕРБ трябва да остане на мястото си и да продължи да се утвърждава като умерена консервативна партия, която защитава националния интерес, дори когато това не е в синхрон с определени геополитически тенденции.
– Кирил Петков обяви, че най-напред ще махне Цацаров, после Гешев и накрая – Фандъкова. Как ще реагирате на тези заплахи? Той разчитал на ГЕРБ за конституционни промени – не е ли доста нахално това?
– Кметът на София се „слага“ и „маха“ от избирателите, а не от Кирил Петков. Колкото до конституционните промени, то до момента не съм видял единна позиция на коалицията в това отношение. Промените в конституцията не би трябвало да бъдат конюнктурна тема, която да гарантира удобство на една или друга партия, партиен лидер или управляващо мнозинство. Ако бъдещите управляващи искат да приведат Конституцията в удобен за тях и тяхното обкръжение вид, то ние няма да подкрепим промените. Бихме могли да подкрепим единствено смислени и принципни предложения. Извън конкретиката, трябва да бъде ясно, че за да има конституционни промени е необходим активен диалог между управляващите и опозицията. Още от сега трябва да бъде ясно, че ние няма да участваме в никакъв диалог с хора като Бойко Рашков. Няма да участваме в диалог и с хора, които ни наричат мафия и престъпници. За да започне, какъвто и да било диалог за конституционни промени, би трябвало да има минимално ниво на взаимно уважение. Ако такова не бъде проявено, то означава, че управляващите не желаят да правят промени в Конституцията, а само да говорят за такива.
– Петков се закле, че ще спазва конституцията и законите на страната при положение, че е нарушил и двете. Чух само Делян Добрев в „Панорама“ да реагира на това. Смятате ли да предприемете нещо срещу Петков и Радев, който също сгази основния закон? Как ще погледне Европа на този казус?
– Има решение на Конституционния съд, което е пределно ясно. То беше взето след наша жалба. Ще продължим да настояваме Конституцията да се спазва от всички, дори и когато не е удобна за някого.
– Очаквате ли правителството на ПП да направи отстъпки пред Скопие? Под чий натиск би станало това?
– Страхувам се, че предстои да отстъпим от позицията си и то без да поставяме каквито и да било условия. Прави ми много неприятно впечатление, че в последно време всички новини свързани с позицията ни по отношение на Северна Македония идват от Скопие. Това е доста унизителна ситуация. Тя показва, че през последните месеци, служебните правителства са изпуснали инициативата и сега ще трябва да се готвим за поражение.
– Обявихте, че ще бъдете конструктивна опозиция. Не трябва ли да бъдете яростна срещу хора, които не желаят да разговарят с вас?
– Подадохме ръка, защото осъзнаваме колко сложна е ситуацията, в която се намира България. За нас решаването на политическата, икономическата и ценовата криза и отстояването на българския национален интерес в контекста на геополитическите предизвикателства са по-важни от тяснопартийното ни его. За съжаление, на този етап, ръката която подадохме не беше приета, а това не е добре за България.
– Ще завърши ли преходът с това ново мнозинство и правителство, както каза Радев или с Бойко Рашков се връщаме в неговото начало? Впрочем този т. нар. преход не завърши ли с приемането ни в ЕС на 1 януари 2007 г.?
– Преходът завърши отдавна. Неговите цели бяха изграждане на плуралистична политическа система, изграждане на пазарна икономика и геополитическа преориентация от Русия към Запада. Първото се случи през 1991 година с приемането на настоящата Конституция, второто завърши през 2001 година с приватизацията и оттеглянето на държавата от голяма част от икономиката, а третото приключи през 2004 година с приемането ни в НАТО, и през 2007 година с членството ни в ЕС. В този контекст, преходът за който говори господин Радев може и да е някакъв друг преход, който или не е завършил или не е започнал. Впрочем, предстои ни нов преход и трансформация на икономиката в лицето на Зелената сделка. За съжаление виждам, че този процес отново ще ни завари неподготвени и ще усетим неговите последствия внезапно и безусловно, както се случи в началото на 90-те години. Добре е, след като вече притежава голяма част от властта в държавата, господин Радев да се концентрира върху тези въпроси, вместо да се отдава на клишета и повърхностни размисли за процеси, които е преживял, но очевидно не е разбрал.
/източник: „Труд“
