Необичайно ниското ниво на река Тиса в Унгария разкри останки от стари дървени мостове край град Солнок значително по-рано от обичайното, съобщава Heritage Daily.
Археолози предупреждават, че ценните конструкции са изложени на риск от необратимо разрушаване заради продължителното засушаване и промените във водния режим на реката.
На повърхността вече ясно се виждат потъмнели дъбови колове, някои от които са на близо пет века. Според специалисти подобна гледка досега е била характерна най-вече за летните месеци, когато нивото на водата традиционно спада. Тази година обаче останките са се показали още през май.
Смята се, че откритите структури са части от няколко различни моста, изграждани между XVI и XX век, включително и по време на Османската империя. По онова време Солнок е имал важно стратегическо значение като военен и транспортен център.
Археологът Роберт Кертес от музея „Дамянич Янош“ обяснява, че проблемът се задълбочава постепенно от години. По думите му още през 2003 г. постоянно видимите дървени пилоти са били приемани като рядкост, докато днес това вече се превръща в обичайна картина.
Експертите напомнят, че дървените конструкции са оцелели столетия наред именно защото са били под вода. Липсата на кислород и постоянната температура са забавяли процесите на разпад. След излагане на въздух обаче дървото започва бързо да се напуква, деформира и гние.
Изследователите вече са установили щети по части от съоръженията, които периодично остават ту под вода, ту на сухо. За разлика от тях, постоянно потопените елементи все още се съхраняват сравнително добре.
Тази година опасенията са още по-сериозни, тъй като се очаква обичайното пролетно покачване на Тиса да не се случи. Това означава, че останките могат да останат изложени на слънце и сух въздух през цялото лято.
Междувременно древните мостове вече привличат интереса на туристи и местни жители, които ги снимат директно от брега. За археолозите обаче това е тревожен сигнал, тъй като контактът с въздуха ускорява разрушаването на дървения материал.
Специалистите обясняват, че за да бъдат съхранени, е необходимо елементите внимателно да бъдат извадени и подложени на дълга и скъпа консервация в контролирана среда. Засега обаче липсват средства за подобен проект.
Случаят с Тиса е част от по-широка тенденция в Европа, където климатичните промени и продължителните суши разкриват археологически обекти, останали скрити векове наред под вода или под земята. За учените това е едновременно ценна възможност за изследвания и предупреждение колко уязвимо е културното наследство пред променящата се околна среда.
