Милиони хора по света са изправени пред бедствие от наводнения, суши, горещи вълни и други екстремни метеорологични условия, тъй като правителствата не предприемат необходимите мерки за адаптиране към въздействията на срива на климата, предупреди ООН.
Почти три четвърти от страните по света са признали необходимостта от планиране на ефектите от глобалното затопляне, но малко от тези планове са адекватни на нарастващата заплаха, а и е предоставено малко финансиране за тяхното въвеждане в сила. Това става ясно от доклад за адаптацията на Програмата на ООН за околната среда за 2020 г., информира „Гардиън“.
Миналата година беше най-топлата в историята, с гореща вълна в Сибир, горски пожари в Австралия и САЩ, разрушителен сезон на ураганите в Атлантическия океан и бури и наводнения в много части на Азия.проектанти
Ала разходите за мерки за адаптиране към екстремните метеорологични условия не успяват да са в темп с нарастващата нужда.
Само около 30 млрд. долара се предоставят всяка година като помощ за развитие, за да помогнат на бедните страни да се справят с последиците от климатичната криза, което е по-малко от половината от 70-те милиарда долара, които понастоящем са необходими. Тези разходи ще се увеличат допълнително, между 140 млрд. и 300 млрд. долара до края на десетилетието.
Около половината от глобалното финансиране за климата трябва да бъде посветено на адаптацията, подчерта генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, а останалата част ще бъде насочена към усилия за намаляване на емисиите на парникови газове. Обаче въпреки че частни компании често са готови да осигурят финансиране за някои проекти за намаляване на емисиите, като печеливши схеми за производство на възобновяема енергия в бързо развиващите се икономики, проекти, които помагат на хората да се адаптират към въздействието на климатичните промени, като системи за ранно предупреждение, бариери срещу наводнения или канализация, която да поема водата от проливни дъждове, често са по-трудни за финансиране.
Много страни също ще изпитат затруднения да намерят ресурси за климатична адаптация заради пандемията от коронавируса, предупреди ООН. Икономическите въздействия от COVID-19 изтласкаха адаптацията надолу в политическата програма по целия свят, въпреки че в дългосрочен план последиците от пандемията вероятно ще окажат допълнителен натиск върху публичните финанси и „може да променят националните и донорските приоритети в подкрепа на климатични действия“.
Правителството на Великобритания наскоро намали бюджета си за чуждестранна помощ, въпреки че частта от разходите за климата е запазена.
И все пак, ако страните дадат приоритет на „зеленото възстановяване“ в своите COVID-19 пакети за икономически стимули, те биха могли да помогнат за решаването на много от тези проблеми, отбелязват от ООН. Икономическите проучвания показват, че мерките за повишаване на устойчивостта към въздействието на климатичната криза – включително засаждане на дървета, изграждане на бариери срещу наводнения, възстановяване на природни ландшафти и защита и модернизиране на инфраструктура като транспортни и комуникационни мрежи – могат да осигурят „готови за лопата“ работни места от вида, необходим за изваждане на икономиките от рецесия.
Тази възможност ще бъде пропусната, ако страните се придържат към обявените до момента пакети за икономическо спасяване, които досега не са успели да се съсредоточат върху екологичното възстановяванеа.
Докладът също така е установил, че базиращите се на природата решения трябва да бъдат приоритетни. Те включват засаждане на дървета, които да действат като поглъщатели на въглерод и като естествени бариери срещу наводнения; възстановяване на мангровите блата като буфери срещу крайбрежни бури и повишаване на морското равнище; спиране на унищожаването на кораловите рифове; преовлажняване на блата и влажни зони; и позволяване на райони с деградирала земя да се регенерират по естествен път. Тези обикновено са сред най-рентабилните начини за адаптиране към екстремните метеорологични условия, а много от тях също помагат за намаляване на емисиите на парникови газове, тъй като здравите почви, растителността, моретата и пейзажите съхраняват повече въглерод, отколкото деградиралите земи и морета.
Намаляването на емисиите на парникови газове, макар и да е важен приоритет, няма да бъде достатъчно, за да изчезне необходимостта от адаптиране към нарастващото екстремно време. Докладът установява, че светът ще се сблъска с нарастващи жертви от въздействията на климата, дори ако целите на Парижкото споразумение – ограничаване на повишаването на средната световна температура до доста под 2 градуса по Целзий, със стремеж за задържане на затоплянето до 1,5 градуса над прединдустриалните нива – бъдат изпълнени. Температурите вече са се повишили с 1 градус над историческата норма.
Ингер Андерсен, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда, подчертава: „Не казваме, че можем да адаптираме нашия начин за излизане от климатичните промени, но последиците от невъзможността да се инвестира в адаптация към климатичните промени ще бъдат много тежки и най-бедните от богатите страни и най-бедните в света са тези, които ще платят най-високата цена и които са най-изложени на тези въздействия.“
Тя допълва, че екстремните метеорологични събития вече вземат своя дан, така че правителствата трябва да възприемат адаптацията като спешен проблем. „Колкото повече можем да ускорим инвестициите в адаптация, толкова по-ниски ще бъдат човешките и икономическите разходи“, настоя тя и изтъкна: „Това има добър смисъл за обществото.“
Докато правителствата се борят с въздействието на пандемията от коронавируса, те трябва да планират да използват парите от стимулите, за да направят страните си по-устойчиви на въздействието на климатичната криза.
„Налице е огромно инжектиране на парите на следващото поколение във възстановяването от COVID – ще оставим ли следващото поколение с огромен дълг, както и грохнала планета„, запита тя и подчерта, че първата вълна от стимулиращи разходи не е дала приоритет на зелените инвестиции, но че следващите вълни на разходите трябва да го направят. „Тук има възможности“, добави Андерсен.
