Съвсем скоро премиерът Бойко Борисов и кабинетът ще смекчат позицията си за Северна Македония. Това прогнозира пред БНР Станимир Панайотов, научен сътрудник към Института за социални и хуманитарни науки – Скопие и в Центъра за академични изследвания в София.
Според скопския научен сътрудник твърдата позиция на външния министър Екатерина Захариева или на кабинета, щяла да стане скоро за посмешище в международен план основно.
Станимир Панайотов и припомни политиката на премиера Борисов често: „да хвърля под автобуса своите политически колеги и партньори„.
По думите на Панайотов премиерът Борисов няма да бъде още дълго на небосклона като лидер и нито един политически лидер не иска да бъде запомнен, особено в международната история, като разединител„. Той очаква скоро премиерът Бойко Борисов да смекчи позицията си, както често прави и да се опита да се превърне в добрия бащица-обединител на Западните Балкани.
Изборът, който отдавна е направила българската историческа наука, в момента отеква и се отразява в политическа кампания, твърди скопският учен.
До голяма степен това вето е заложничество на партията на т.нар. българско ВМРО, които за пръв път от създаването си в началото на 90-те години имат възможност да изнесат собствените си тези на международната сцена. Това е много важен момент за българското ВМРО, коментира Станимир Панайотов.
Всяка държава в Европейския съюз има форма на свой собствен национализъм и драматични реакции към местен национализъм. Въпросът е дали този национализъм или патриотизъм е разбираем. Основният проблем е дали ни разбират. Според него сега не ни разбират в Европа, както и македонците не ни разбират, смята научният сътрудник от Скопския университет.
Според него Българското вето към началото на еврочленство от Северна Македония е по-скоро външнополитическо действие и инструмент – налагане на вето, това е само повод за вътрешнополитическо разчистване на сметки с нас самите.
Става дума по същество за вътрешна несигурност, свързана с нашата собствена идентичност, каза Станимир Панайотов от Института за социални и хуманитарни науки – Скопие.
Да бъдеш българин или българеещ се македонец, гражданин на Северна Македония, е просто един алтернативен начин да бъдеш македонски родолюбец. И това много трудно се разбира в България твърди ученият от Северна Македония.
Истината е, че въпреки географската близост – на 200 километра от София, Северна Македония остава изключително далечна за България държава, каза още Панайотов.
Припомняме, македонската академия на науките и изкуствата – МАНИ излезе със свое становище, че македонският език бил на няколко стотин години. Тази лъжа се толерира от македонските медии. Становището на БАН е, че официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална норма на българския език“.
През 2014 г. след като Сдружение „Македонски манифест“ изпрати открито писмо до тогавашния български президент Росен Плевнелиев с искане за признаване на македонския език или македонската азбука и нация, бившият ни посланик в Македония Александър Йорданов заяви в интервю, че македонският език е просто един диалект на българския език. В Македония диалектното говорене е станало официална литературна норма в манастир „Прохор Пчински“ по заповед на Комунистическата партия и то на Югославия, на Югославската комунистическа партия, каза Йорданов.
На 17 ноември, България представи своята позиция за започване на преговори с Р С. Македония – подкрепяме Албания за ЕС, но не и Македония. Следващият Съвет по общи въпроси, на който за последно тази година може да се реши за преговорния процес на Северна Македония, ще бъде на 8 декември.
В споразумението за асоцииране на Северна Македония с ЕС има клауза, че Скопие трябва да спазва сключените споразумения със страните членки и Договора за приятелство с България, така че София не иска нищо ново, каза Георгиев.
След позицията на България за отлагане на началото на европреговорите с Македония министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи заяви, че не е разочарован от решението на България и Скопие иска още днес да продължи преговорите със София. По същото време председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски настоя, че България не трябва да блокира за еврочленството, а да признае македонското малцинство.
Припомняме, последното заседание на българо-македонската комисия по историческите въпроси постигна напредък в изработването на обща позиция по темата за 24 май, писмеността и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е единствената от общо 14 бележки, свързани с учебниците по история, по която има прогрес. Комисията се събра след като близо година бе прекъснала работата си заради вътрешнополитическата обстановка в Северна Македония и изборите там.
Срещите на комисията се базират на договора за добросъседство между София и Скопие, подписан на 1 август 2017 г. 2019 година.
След като имаше дълго отлагане от македонска страна на заседанията на тази комисия, имаше среща при президента Румен Радев, на която бе решено, че България не дава безусловна подкрепа на Северна Македония за процеса й към присъединяване към ЕС. Преди това вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пръв предупреди, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи.
