Ръководителят на гръцкото разузнаване е заявил пред парламентарна комисия, че неговата агенция е шпионирала журналист, съобщиха двама от присъстващите източници, като това разкритие съвпада с нарастващия натиск върху правителството да изясни използването на зловреден софтуер за наблюдение.
Изслушването на комисията при закрити врата миналата седмица беше свикано, след като лидерът на социалистическата опозиционна партия ПАСОК подаде жалба до прокурорите от висшата съдебна инстанция във връзка с опита за подслушване на мобилния му телефон със софтуер за наблюдение.
Лидерът на ПАСОК Никос Андрулакис подаде жалбата си на фона на нарастващата загриженост на служителите на Европейския съюз относно търговците на шпионски софтуер и използването на софтуер за наблюдение.
По време на изслушването на 29 юли Панайотис Контолеон, началник на разузнавателната служба EYP, заяви пред парламентарната комисия по институции и прозрачност, че неговата служба е шпионирала Танасис Кукакис, финансов журналист, който работи за CNN Гърция, съобщиха за „Ройтерс“ двама депутати, присъствали на изслушването.
„Той призна за следенето, абсолютно“, заяви пред Ройтерс в сряда един от депутатите, присъствали на изслушването, като отказа да бъде идентифициран, тъй като срещата е била закрита.
Контолеон отказа да коментира, когато Ройтерс се свърза с него.
Правителственият говорител Янис Ойконому заяви пред Ройтерс, че гръцките власти не използват шпионския софтуер, за който се твърди, че е използван при хакването на Кукакис, и не работят с компании, които го продават.
„Правителството няма какво да крие и призова правосъдната система да разследва случаите задълбочено“, каза той.
„Без да преминаваме в крайността на технофобията, подобен зловреден софтуер наистина представлява заплаха и трябва да бъде преодолян ефикасно.“
Шпионските служби в демократичните държави са изправени пред постоянен натиск да бъдат по-прозрачни, включително от страна на законодателите, които се стремят да предотвратят злоупотреби и да подобрят работата си, от обществената загриженост за наблюдението от страна на властите, а в някои държави – от необходимостта агенциите да направят работата си известна, за да разширят възможностите за набиране на персонал.
