Във Финландия се организират курсове по полярно научно гмуркане, обучаващи следващото поколение учени и изследователи да се гмуркат под арктическия и антарктическия лед, за да изучават флората и фауната, пише Асошиейтед прес в репортаж от биологичната станция „Килписярви" към Университета в Хелзинки.

Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. От въздействието върху глобалните климатични модели до изгладняването на популацията на полярните мечки, разчитащи на морския лед за лов, по-високите температури на Северния полюс означават катастрофа за целия свят.

В Антарктика, междувременно, глобалното затопляне води до топене на ледените щитове, което предизвиква повишаване на морското равнище и нарушава океанските екосистеми.

Затова учените трябва да проучат какво се крие под останалия лед в Арктика и Антарктика и да определят как климатичните промени засягат растенията и животните, които традиционно са оцелявали на морското дъно с малко или никаква слънчева светлина. Но провеждането на такива изследвания изисква специализирани умения за гмуркане с акваланг, както и подходяща научна подготовка – квалификации, които според експертите в момента притежават само няколкостотин души в света.

Курсът на Финската академия за научно гмуркане има за цел не само да обучи повече водолази, но и да убеди света, че кризата с полярния лед изисква допълнителни изследвания.

„Тъй като той се топи толкова бързо, трябва да изпратим повече хора там – да се извърши повече научна работа, за да разберем по-добре какво се случва“, пояснява Ерик Вурц, морски биолог и един от инструкторите по научно гмуркане в курса. „Трябва да направим повече и трябва да действаме бързо, за да спасим тази уникална екосистема в Арктика, но и в Антарктика," допълва той.

В един свят, който все повече прехвърля работата към изкуствения интелект и роботите, морският биолог от Британската антарктическа служба Саймън Морли казва, че за това все още са необходими човешки ръце. Влаченето на мрежи по морското дъно би унищожило местообитанието, а дистанционно управляеми подводници или роботи обикновено могат да вземат само по един екземпляр наведнъж.

„Водолазът може да се спусне и да вземе 12 морски таралежа, да ги сложи в торба и да не засегне останалата част от системата“, каза Морли, който не участва в курса.

По време на всяка 10-дневна сесия инструкторите на академията обучават дузина опитни водолази на замръзнало езеро в биологичната станция „Килписярви" към Университета в Хелзинки. Програмата започва през 2024 г. и голямото търсене им позволява да добавят втора сесия годишно.

Участниците варират от морски и сладководни биолози и други учени до висококвалифицирани любители водолази и режисьори на документални филми.

Студентите трябва да научат много повече от просто гмуркане под лед с дебелина почти един метър във вода с температура малко над нулата. Предизвикателство са и ниските температури на въздуха и силните ветрове над езерото Килписярви.

Това е предизвикателство за екипа за поддръжка на повърхността, който трябва да управлява оборудването, за да гарантира безопасността на водолаза. Хората на сушата трябва да имат готовност да се гмурнат по спешност, ако например основният водолаз не може да намери дупката в леда, за да излезе на повърхността след 45 минути под вода.

След обучението водолазите казват, че това е невероятно преживяване. По време на сесията този месец групата се гмурна под лед с дебелина около 80 сантиметра.

„Изглежда невероятно отдолу нагоре. Светлината се променя постоянно, като Северното сияние“, възхитена е Каролин Чен, научен водолаз от Германия.

Студът не засяга покритите части от тялото на водолаза. Но зоната около устата им остава открита.

„Най-лошото е, че устните ти много изтръпват и сякаш изпъкват. Все едно имаш устни с ботокс“, казва с усмивка Руари Буйс, студент по морска биология и океанография в Университета в Плимут, Англия.